ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[JustaLittleKid]

Чувствам се неудовлетворена от живота си.
Обаче в същото време осъзнавам, че не правя нищо, за да го променя.
Вместо да тренирам, за да постигна това, което искам като външност и като възможности, като способности, постоянно си намирам оправдания, а какво може да оправдае мързела?
Вместо да потърся нови хора, с които да излизам, вместо дори да се опитам да подобря отношенията си със сегашните ми приятели и познати, предпочитам да стоя вкъщи, затворена между тези до болка познати четири стени и да мрънкам; да отблъсквам по всеки възможен начин онези, които се опитват да комуникират с мен; да се затварям в себе си и да позволявам на негативизма да победи.
Мисля, че отношението и мнението на околните към и за един човек зависят много от начина, по който той приема себе си. И също така мисля, че когато аз не харесвам това, което съм, когато мисля за себе си по определен неприятен начин, това се отразява върху околните. Та, ако аз успея да убедя себе си, че имам положителни качества, че изглеждам прилично и прочие, и прочие, това ще повлияе добре върху всичко, което правя и което искам.
А защо ли не го правя?
Като цяло има доста неща, които харесвам в живота си: имам двама живи родители, малко дразнеща сестра-кифла, малко глупаво, но изключително сладко куче, виждам, чувам, материално съм добре, имам книжка, имам кола, приета съм в мечтания университет, никой не ме мрази, мога да пиша доста добре, имам хубава и дълга коса... засега се сещам това.
Искам: приятели, на които да мога да разчитам, с които да излизам по-често; да излизам повече - кафе, кино, дискотека, бар, парк, разходка, все едно; да подобря физическото си състояние и да стегна коремните мускули :Д; неангажиращи закачки; хора, с които да се лигавя; да си взема IELTS-а и матурите с прилични оценки; искам да се почувствам в-а-ж-н-а за някого.
И искам да се почувствам щастлива и удовлетворена от всичко, за бога.

Edit: егати романа написах, трябва да почна да си водя истински дневник :Д :Д :Д

[mayaaa]

егати романа написах, трябва да почна да си водя истински дневник :Д :Д :Д

Аз уж си водя, пък съм го зарязала в момента и пиша тук. Бтв, имам някои доста общи желания с твоите. Поне относно тренировките горе-долу си преодолях мързела.

Он: Да, сервирайте ми всички състезания и простотии в рамките на два месеца... Събота съм, но там не ми е толкова важно. Другата седмица обаче ми идва втори кръг на НОИ и започвам да се притеснявам. Да, имам известен напредък, но все още не съм сигурна в себе си. Де да можех да се върна назад и да си кажа да не зарязвам информатиката така, макар и да не ми беше на преден план тогава. Еми, нямам друг начин, ще наваксам и това е.
Много се ядосвам на класа си обаче. Имам си състезателен дух в излишък, когато се състезавам отборно, особено ако се иска и стратегия. Защо другите не го проявяват? Ще трябва да научат 4 страници, няма да умрат от това. А и самото знание е само половината от състезанието. Как това, че трябва да объркаме другите отбори с въпросите си, това, че те са се надъхали и тн не ги пали поне малко. Ще се мотивират след 1-2 кръга, но дано не е късно тогава.

[shmatarok]

Чувствам се неудовлетворена от живота си.
Обаче в същото време осъзнавам, че не правя нищо, за да го променя.
Вместо да тренирам, за да постигна това, което искам като външност и като възможности, като способности, постоянно си намирам оправдания, а какво може да оправдае мързела?
Вместо да потърся нови хора, с които да излизам, вместо дори да се опитам да подобря отношенията си със сегашните ми приятели и познати, предпочитам да стоя вкъщи, затворена между тези до болка познати четири стени и да мрънкам; да отблъсквам по всеки възможен начин онези, които се опитват да комуникират с мен; да се затварям в себе си и да позволявам на негативизма да победи.
Мисля, че отношението и мнението на околните към и за един човек зависят много от начина, по който той приема себе си. И също така мисля, че когато аз не харесвам това, което съм, когато мисля за себе си по определен неприятен начин, това се отразява върху околните. Та, ако аз успея да убедя себе си, че имам положителни качества, че изглеждам прилично и прочие, и прочие, това ще повлияе добре върху всичко, което правя и което искам.
А защо ли не го правя?

Все едно аз съм го написала. Само че поне си ходя на фитнес редовно (вече).