Здравейте, моят проблем е може би от вече 6-8 години, защото от тогава започнал да се вглеждам, защото като малък просто не ми е пукало дали мириша или не. Та проблема наистина е тежък, защото точно заради него в един период от 7-8 месеца(1 март-1 октомври) не излизам грам с приятели. Проблема е следния, а именно че в този период градусите скачат над 10 и започва все по слънчево да бъде,т.е зимата свършва и тогава започва тотално да си личи и да се чувства дискомфорта от голямото потене и все да ми е ужасно топло и тялото да ми като парно. Направо не се търпи, примерно сега както е 20-22 градуса слънчево, ей сега ако отида до магазина(който е на макс 4-5 минути път) с дънки и тениска още преди да достигна до магазина ми става ужасно топло( буквално паря вътрешно и все едно ми е толкова топло, че съм бягал) и вече съм се изпотил наднормалното по краката,подмишниците,между краката( буквално с нови чорапи и като се прибера вече за потни/мокри на 35%), кръста/ дупито( даже долните ми гащи, доста често са винаги мокри-потни) и леко по дланите на ръцете. Всичко това още само преди да стигна до магазина, а като си представите че на връщане ми става още по топло и съм потен. А като гледам всички хора на вън, как че и с тънки блузи и някои с якета си вървят без проблем. Вярно, че съм висок към 168-171 и тежка м/у 95-100кг, но дори да отслабна с 5-10 кг, ефекта няма да е кой знае колко голям от към потене и все да ми е топло тялото. Ходил съм на няколко доктора( ще излъжа как точно се водят), последно ходих уш на някакъв специалист да каже дали имам някакво заболяване( за жлезата и дали нямам хиперхидроза), но всичките изследвания са си в нормата за човек и за пореден път ми казаха, че "уШ" е от килограмите. А си представете през лятото какво ми , щом сега ми е доста топло, а какво ли ми е при мин.градуси 17 и максималния 30-35 през лятото. Все пак кажи речи вече на 23 години съм, и не знам дали можете да си представите един млад човек с такъв проблем с почти никакъв социален живот как се чувства. И към това, ако добавя и вече тоталното отчаяние(психика) се чудя вече дали има смисъл някакъв. В последното време чета как в един форум, жени се оплакват че имат леко потене на подмишниците и то през лятото, а аз като се потя по цялото тяло при уш за повечето хора хладно време(22 градуса през деня), как им го кажа че има и по зле. Даже познавам лично човек с който съм учил в гимназията, който се поти доста повече от мен и то при него даже и по лицето се поти и пак като мен с кой знае никакъв соц.живот. Направо е ужасно, че свърши зимата и пак дойде гадното време и почнах да се отчайвам за смисъла на живота, след 4 месеца един нормален живот( когато на хората им е студено, на мен ми е идеално). Може да ви се стори смешно, но всеки път в тези следващи 7-8 месеца на гаден живот си казвам, че предпочитам да страдам от някаква все още нелечима болест, и да се потя с 50-60% по малко и да не ми е все толкова топло. Даже то това ми е най-искреното желание, толкова пъти съм отправял молби(ако приемем че има господ или някаква висша сила) да сбъдне мечтата. Даже скоро мисля, да почвам някакви такива ритуали, било то и демонически за замяна на моята душа и сбъдването на желанието ми. Чак направо ми става странно, като видя при такова време доста хора да ми ходят с блузи(някои с якета) по няколко км без проблем, а аз скоро да почвам да ходя с къси гащи и джапанки. Даже днес случайно излязох с джапанки и къси гащи, и доста хора ме гледаха странно. Надявам се, че да не ви се струва странни и смешно, но наистина е гадно, първо от чиста козметична среда, защото никой не иска да мирише на гадно и да му е топло, второ никой не иска да няма никакъв социален живот и доста често да си стои у дома. Да не говорим, че как ще почна работа не ми се мисли или поне като се потя и все да ми е ужасно топло, сигурно трябва да работя нещо с физическа работа поне да знам защо се потя така гадно. Даже сега като пиша в интернет/фейсбук в страници и сайтове където са публикували, че пролетта е дошла и започва хубавото време, коментари от сорта че жалко че зимата си отиде, направо хората ми се смеят, как можело да обичам този сезон. Аз ако можех, бих живял и на северния полюс, но за съжаление човека без храна и вода не може да живей и няма как да стане това. Направо още сега ми идва направя някоя глупост, но не я правя защото имам близки.