ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[Cloud9]

Това ми стана любимата тема във форума.Обожавам да пиша в дневници от малка и това винаги ми е помагало в тежки моменти.по-лесно се споделя с лист хартия,отколкото с хора.Сега споделям с хора,но са непознати и или няма да ме прочетат,или ще ми дадат добър съвет и подкрепа без да си мислят наум че си го заслужавам,защото преди време съм им казала че не харесвам някакви обувки,дето са си купили.Като се замисля винаги съм имала проблем с общуването.Вчера той реши да прочете статия за 13-те признака че до себе си имаш истинска жена и аз бях 12 от 13.Единственото,дето ми липсва,беше че не се страхувам да съм себе си пред непознати и мога да водя лесно разговор с всеки.Аз съм срамежлива,наплашена от злобата на хората и винаги съм с едно наум като се запозная с някой нов човек.И да каже човек че тактиката ми е правилна и не са ме наранявали-не е така.човек не може да живее сам и допуска все някой.И после те те нараняват.радвам се че имам него и че вече не усещам нуждата да съм заобиколена от много хора.Пак се отнесох....

[102]

човек не може да живее сам и допуска все някой.И после те те нараняват.радвам се че имам него и че вече не усещам нуждата да съм заобиколена от много хора.Пак се отнесох....

по-пораженческо не можа ли
звучиш сякаш си се вкопчила в човека до теб
не завиждам на мъжа ти
гледай да не изгубиш себе си
всъщност да не ти пука ;д

[Cloud9]

по-пораженческо не можа ли
звучиш сякаш си се вкопчила в човека до теб
не завиждам на мъжа ти
гледай да не изгубиш себе си
всъщност да не ти пука ;д

Усетих че така звучи и това ми е голямо притеснение /че съм зависима от него/. Но всъщност той се оплаква че се държа доста студено от време на време с него та май всичко ми е само внушение.Години наред търсех себе си и мислех че най-добрата стратегия е да бъда такава,каквато хората очакват.Искат да съм купонджийка-правя го!Искат да съм мило и послушно момиче-правя го.Просто отбягвах конфронтация и приемах всякакви самоличности без да се мъча да открия себе си.Хората се възползваха от това и естествено аз им позволях да ме наранят.Обграждах се с годините с много хора и правех шумни купони за да не стоя сама и да се тормозя колко ми е пусто.внушавах си че тези приятели са добронамерени ,но така и не усетих подкрепата им станеше ли въпрос за мотео добро.Но с него зад гърба ми вече имам опората,която преди не съм имала.сега позволявам някой да ме види такава,каквато аз искам да съм и започвам да откривам сили в себе си.Страховете ги има още в мен и от време на време се обажда нуждата да съм добричка даже и с тези,които ме тъпчат,но ,знам ли,вече съм по-силна,знам коя съм и какво искам и се чувствам като нов човек.Отстоявам позицията си и съм самостоятелна,въпреки че съм част от цяло.Тъй че цялата история не е чак толкова пораженческа.След гадостите,които ми причиниха най-близки "приятелки" пак намирам сили да нарека някой приятел.И те така те!

[TheDevilInMe]

Това ми стана любимата тема във форума.Обожавам да пиша в дневници от малка и това винаги ми е помагало в тежки моменти.по-лесно се споделя с лист хартия,отколкото с хора.Сега споделям с хора,но са непознати и или няма да ме прочетат,или ще ми дадат добър съвет и подкрепа без да си мислят наум че си го заслужавам,защото преди време съм им казала че не харесвам някакви обувки,дето са си купили.

Мда, тук сякаш ми е по лесно да си излея какво ми е на душата отколкото да го споделям на конкретен човек, верояността сякаш да излезна криворазбрана е по-малка.

Много съм изтощена, мисля наистина да послушам съвета му и да отида на кино уикенда, малко да ми се разсее главичката. Толкова ми е миличък, каза ми и да си купя нещотото, което най-много ми се хапва и така съм щяла поне малко да се разсея, толкова добре ме познава, страхотен, разбира се понякога и много ме ядосва, но истината е една, той е най-голямата ми опора.