ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[tori]

Обичам.
Честно казано хич не се разбирам, не разбирам света. Как така може да ме накара да се разтопя в ръцете му с няколко целувки по врата, лицето, косата, челото, рамото?! Буквално се чувствам завита с него и любовта му. Като мъничко листо, което е паднало в езерце, след което е намерено от някого и е скрито в неговите топли ръце. Имам чувството, че косата, кожата и дрехите ми са напоени с неговия аромат, усещам вкуса му по устните си и все още ми е едно такова топличко и вдъхновено. Гушка ми се още, искам си го тук. Още! Завинаги. Вярвам, че той е моят щастлив край.
Всички тия прекрасни чувства обаче ме карат да се страхувам мъничко. Ами ако някога стане така, че се разделим? Тогава чий го дървя? Моят? Мне, отдавна ми направиха кастрация и вероятно топките ми се търкалят из някое сметище, наред със другите му там екстри. Ами ако стане точно както в приказките - някой ме подлъже да се разсъблека и вляза в реката, а после ми открадне дрехите? Ако утре се събудя и той не съществува? Вярно е, че нямам никакви основания да се страхувам - все пак го виждам какъв ми е нежничък и готин и мил и прекрасен и раним на тема Мен и как не си позволява дори да ме стисне като ме гушка, НО все пак... Знам ли, май не е здравословно да си чак толкова влюбен.

Днес една приятелка ми гледа на карти. Колко вярвам или не, не знам, но мацката каза, че в настоящето и бъдещето е и ще е той. То по принцип няма и кой друг де, щото все пак не ми се редят на опашка да ми се обясняват, плащайки си за билетче ама е хубаво да го чуя от друг. Смисъл... Да. И друго ми казаха, което е вярно - загърбила съм голяма мъка, причинена от тъмнокос и тъмноок мъж. Е па правилно е, което е много странно. Деба, много доверчива съм станала в последно време спрямо тия неща, не е на добре. Разлигавям се. Пък и по принцип - разлигавям се. :д
Също така усещам, че завързвам ново и прекрасно приятелство със също толкова прекрасен човек, което само може да ме радва. Безкрайно дългите кафета с нея са тъждествено равни на разговори на всякаква тематика, разбиране и обсъждане на разни общи интереси и познати.

Общо-взето ми е много кеф, ама много!

[RiB]

Всички тия прекрасни чувства обаче ме карат да се страхувам мъничко. Ами ако някога стане така, че се разделим?

Не го мисли това. Това е пораженческо мислене... рано или късно нещата стават реалност (естествено лошите, защото аз колкото и да мисля позитивните, все лошите се случват). И това за гадателите... картите и т.н. Недей ги приема толкова навътре, ще се учудиш колко близки са нашите житейски пътища, различни сме по характер, но житейските ни пътища са идентични... замисли се колко милиарди жени са ходили с момчета с такива коси, които са ги разочаровали. Лек ден