- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Ооо, направо ме е срам да си призная, ама бях забравила колко брутален е Game Of Thrones.
Хаха, нямам търпение за следващия епизод. <3
Последно редактирано от TheDevilInMe : 04-07-2014 на 06:49
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Станах в 6 и не закъснях за лекции! Не мога да го повярвам това, случи ми се за пръв път този семестър. Сега ям леща и си оправям графика за клиниката и след малко тръгвам натам. Чувствам се изпълнен с енергия и след това мисля да си направя една тренировка. It's gonn be a good day
http://www.teenproblem.net/teenid/skatew
I know God is higher than we are, but not higher than we are, get it? (:
who’s gonna stop the war when the same ones who start the war
are the ones who profiteer when they shoot a rocket there it fills up their pockets here
who’s gonna try and stop the diseases when the stockmarket value increases
on their patented medication the vatican’s miseducation turn this planet into patients
who is gonna lead us the right way when all our leaders gone a stray
how long we’re gonna wait for our bright day when it already feels too late...
Малкото сън не ми се отразява никак добре. Сутринта си бях супер, но сега се чувствам като парцал. Трябва някак си да успея да се събудя и да се захващам, защото се започва втори дубъл на наблъскани състезания и контролни. Не, че не е нормално, де, ама... За Бога, спала съм по-малко от два часа. И вратът ми продължава да ме боли, само че си смени страната, може би, от жалките опити за разтягане вчера. Мрън, мрън, мрън...
И все пак ми е хубаво. Чувствам се като малко дете, което за първи път си е харесало някого. Наивни чувства, без да осъзнава, че това му е едва първото от много увлечения. ^^ И ми става така мило като се усмихне заради мен! Ама искам да си остане само наивно увлечение и нищо повече.
Последно редактирано от mayaaa : 04-07-2014 на 16:52
Ох, по дяволите.
Толкова съм изморена..Имам проблеми със съня от известно време..Снощи съм спала само 2 часа..
Пръста ме боли, а нямам и на идея от какво..Свиреше ми се, но явно няма да е сега..
Ще го изчакам да научи, та да прекарам малко време с него, пък после ще се наспя..Колко ми липсва, не е истина просто..
Гладна съм..Много гладна..Къъъм кухнята.
Най-после започнах тази глициния ... Жалко, че с това темпо ще е готова сигурно след седмица-двеИ декорацията на стената не довърших, а минаха вече 2 дни ...
Като за капак ме боли главата и ми се спи ужасно много. Моя сутринта ме събуди в 7:30 и след това не успях да заспя
Ужас просто!
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
Дори няма да си правя труда да се разкарвам, за да видя рецензията и на какво основание са ме оценили така. Да го духат. Бясна съм. Единственото нещо, за което съжалявам е, че пропуснах страхотен шанс заради огромната ми глупост преди няколко месеца. Сега ще си сърбам попарката. Да ми е вкусно, де, нали сама съм си я надробила. Ако си бях подреждала приоритете по-рано, нямаше да е така. Нямам право да мрънкам даже. И отново си изкарах яда на човек, на когото му пука за мен. Бахти развалината съм. Ходил е на майната си, за да намери любимото ми цвете и да ме зарадва, а аз се държах отвратително само защото бях афектирана. Заслужавам си цялото зло, което ми се случвало и ми се случва.
Любовта е музика.
Музиката е любов.
Една песен, една песен само... под кожата, във вените, сърцето... Лелелелеле. Ноти, ноти имам във вените. И този глас <3
Абсолютно неописуемо чувство.
Не мога. не. РокРокРокРок.
Момиче, което да не пуши, да не пие и да спортува - с колкото повече се запознвам, толкова повече разбирам, че такова животно нЕма :Д Много мързеливо и неразумно е обществото ни... затлъстели дебелани, които с два дюнера в ръка викат "аа, що не ме харесват", "на диета съм".. "искам някой мускулест"Тъжна история...
Някакво такова примиренческо. Всьо равно.Като че ли даже вече и в по-редки моменти ми е тъжно.Понякога ей така от нищото без кой знае каква видима причина за определени моменти ме обзема някаква еуфория. Някъде в далечината на съзнанието ми чувам един спор.Спорът на разумът и сърцето ми.Понякога за определен момент едното сякаш взима надмощие над другото,но като цяло продължават своят спор почти напълно равностойно и никой не може да го спечели.
А тя ми липсва,но от друга страна ми се иска поне тя да успее да е истински щастлива.За мен е спорно дали ще успея някога да го изпитам по продължителното щастие, за което толкова мечтая в живота си.
Иначе тези работи дето си ги слагам в очите и на очите сякаш малко по малко започва да пребиват микробчетата,но ще видим.Все пак си има още малко по-малко от 13 дни процедура.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
При последното ми прибиране в България забелязах, че сестра ми е почнала да си ги купува, ама така и не ми остана време да прочета всички, успях само първата. Мислех си да ги чета на компютъра, ама не обичам така и сигурно ще чакам да се прибера, за да си ги прочета на спокойствие.Иначе си личи, че са много добри и са ми в списъка за четене от доста време.
Е, нямаше как да почнат с големия екшън от първите минути на епизода, според мен. Все пак малко трябваше да се подготви публиката, аз някои неща не си ги спомнях, нищо че преди това гледах последния епизод на предишния сезон. Обаче краят разби брутално, хахаха, много се изкефих.![]()
влюбих се в цитата. просто толкова точно ме описва, че н-е-е-р-е-а-л-н-о. и го видях в няква фб страничка днеес, ти сигурно си админката там? :3
днес ми беше ужасно сутринта, грр този цикъл. ама сега се успокоих, надявам се всичко да се развие както го планувам. той пак ми пише идиотизми по снимките и статусите, хаха такъв е шемет, не трябва да се взимам толкова на сериозно.. :д
и все пак чувствам се нестабилна, отново се въвличам в някви вихрушки - да съм щастлива, когато ми пише и звъни, и да се побърквам и садвам, когато не се сеща за мен.. кога ще се науча да съм си самодостатъчна?
чувствам се като зрител на собствения ми живот. нищо не ми се прави. всичко ми е по задължение. може би това е резултатът от наслагалата се самота и отчуждение.
Аз ги прочетох на телефона, защото не ми се влачеше наляво и надясно постоянно книгите. Чел съм когато трябва да чакам някъде и предимно вечер в леглото, за 2 месеца ги минах и 5-те тома, предвид не малкият им обем. Четат се на един дъх, а разликата в между книгите и филма е голяма. Във филма има прекалено много неща които не стават ясни на гледащия ги. Историята е далеч по задълбана. Потресох се как е представен Оберин Мартел във филма, персоната му няма много общо с това. Иначе до това колко са добри, то спокойно мога да кажа, че това е най-добрата поредица която съм чел някога в тоя жанр.
Този сезон е по втората половина на 3-ти том, така че може да очаквате доста интересен развой на нещата в следващите 9 епизода.
Определено обаче се притеснявам дали ще доживее Мартин да изкара последните два тома или поне последният, защото 6-ти трябва да излезе до края на 2015 според моите сметки.
По темата:
Изморен съм, ама трябва да върша още малко полезни работи преди да се отдам на мързел.
Толкова много го обичам а той само се прави това е отказвам се
И утре работа и после 2 дни почивка нямам търпение
Обичам.
Честно казано хич не се разбирам, не разбирам света. Как така може да ме накара да се разтопя в ръцете му с няколко целувки по врата, лицето, косата, челото, рамото?! Буквално се чувствам завита с него и любовта му. Като мъничко листо, което е паднало в езерце, след което е намерено от някого и е скрито в неговите топли ръце. Имам чувството, че косата, кожата и дрехите ми са напоени с неговия аромат, усещам вкуса му по устните си и все още ми е едно такова топличко и вдъхновено. Гушка ми се още, искам си го тук. Още! Завинаги. Вярвам, че той е моят щастлив край.
Всички тия прекрасни чувства обаче ме карат да се страхувам мъничко. Ами ако някога стане така, че се разделим? Тогава чий го дървя? Моят? Мне, отдавна ми направиха кастрация и вероятно топките ми се търкалят из някое сметище, наред със другите му там екстри. Ами ако стане точно както в приказките - някой ме подлъже да се разсъблека и вляза в реката, а после ми открадне дрехите? Ако утре се събудя и той не съществува? Вярно е, че нямам никакви основания да се страхувам - все пак го виждам какъв ми е нежничък и готин и мил и прекрасен и раним на тема Мен и как не си позволява дори да ме стисне като ме гушка, НО все пак... Знам ли, май не е здравословно да си чак толкова влюбен.
Днес една приятелка ми гледа на карти. Колко вярвам или не, не знам, но мацката каза, че в настоящето и бъдещето е и ще е той. То по принцип няма и кой друг де, щото все пак не ми се редят на опашка да ми се обясняват, плащайки си за билетче ама е хубаво да го чуя от друг. Смисъл... Да. И друго ми казаха, което е вярно - загърбила съм голяма мъка, причинена от тъмнокос и тъмноок мъж. Е па правилно е, което е много странно. Деба, много доверчива съм станала в последно време спрямо тия неща, не е на добре. Разлигавям се. Пък и по принцип - разлигавям се. :д
Също така усещам, че завързвам ново и прекрасно приятелство със също толкова прекрасен човек, което само може да ме радва. Безкрайно дългите кафета с нея са тъждествено равни на разговори на всякаква тематика, разбиране и обсъждане на разни общи интереси и познати.
Общо-взето ми е много кеф, ама много!
Последно редактирано от tori : 04-07-2014 на 19:58
fuck this shit.
ейй, толкова много ли искам?
никога повече!
^И аз се питам същото. Толкова ли много искам?
Поне веднъж... Твърде големи и невъзможни мечти ли имам... или?