Как вие възприемате ревността?

[LadyDi]

Има едно клише за ревността, което аз обаче намирам за много подходящо.
Ревността за любовта е като солта в супата - без нея не е вкусна, а като прекалиш не става за ядене.
Има такова нещо като "здравословна доза ревност". Тя гъделичка самочувствието на другия, кара го да се чувства специален, желан, единствен. Без значение дали ще я наричате "закачлива". С тази ревност човек е сигурен в себе си и в другия, но това не означава, че остава безразличен, когато някой задява половинката му. Тази ревност обаче трябва да бъде внимателно насочвана.

[TheDevilInMe]

Има едно клише за ревността, което аз обаче намирам за много подходящо.
Ревността за любовта е като солта в супата - без нея не е вкусна, а като прекалиш не става за ядене.
Има такова нещо като "здравословна доза ревност". Тя гъделичка самочувствието на другия, кара го да се чувства специален, желан, единствен. Без значение дали ще я наричате "закачлива". С тази ревност човек е сигурен в себе си и в другия, но това не означава, че остава безразличен, когато някой задява половинката му. Тази ревност обаче трябва да бъде внимателно насочвана.

Определено, има ревност и ревност. Маниакалната ревност, породена от ниското самочувствие и несигурността на партньора е вече съвсем друго нещо. Не че някои хора не ревнуват и основателно, защото човекът до тях им е изневерил в миналото или действията му са крайно подозрителни. Изобщо всяка крайност е непрепоръчителна, дори да става дума за нещо съвсем хубаво по своята същност.

[Violenza]

Има едно клише за ревността, което аз обаче намирам за много подходящо.
Ревността за любовта е като солта в супата - без нея не е вкусна, а като прекалиш не става за ядене.
Има такова нещо като "здравословна доза ревност". Тя гъделичка самочувствието на другия, кара го да се чувства специален, желан, единствен. Без значение дали ще я наричате "закачлива". С тази ревност човек е сигурен в себе си и в другия, но това не означава, че остава безразличен, когато някой задява половинката му. Тази ревност обаче трябва да бъде внимателно насочвана.

Абсолютно се съгласявам.

Никой не иска да бъде следен и действията му постоянно да бъдат подлагани под съмнение, но мен лично и обратният вариант доста би ме подразнил, ако въобще не се впряга когато друг ме закачи.
В случая и двамата мисля, че сме уцелили златната среда специално в това отношение. Ревнуваме се, но умерено, не е причина за скандал или за сериозно неразбирателство например.

[anonymous708973]

Има едно клише за ревността, което аз обаче намирам за много подходящо.
Ревността за любовта е като солта в супата - без нея не е вкусна, а като прекалиш не става за ядене.
Има такова нещо като "здравословна доза ревност". Тя гъделичка самочувствието на другия, кара го да се чувства специален, желан, единствен. Без значение дали ще я наричате "закачлива". С тази ревност човек е сигурен в себе си и в другия, но това не означава, че остава безразличен, когато някой задява половинката му. Тази ревност обаче трябва да бъде внимателно насочвана.

Дам, дам!!