Тяло от книги. Не от клетки.

[DisappointedDreamer]

И Спасителят в ръжта е написана като от петокласник и като мисъл не ми заблестя особено, ама я водят класика.

:Д

Иначе, да. Аз съм чела "Вероника решава да умре" и "Алхимикът". Първата няма да я коментирам; добре, че беше тънка и не си изгубих времето чак толкова много. Втората ми хареса с това, че има някакви елементи на митологичното и магическото, и приказката, ама до там.

Мен най-много ме пленява езика в една книга. Ако той не е добър според моите критерии :Д значи трябва да ме впечатлиш със страхотен сюжет.

[Momicheto:)]

И Спасителят в ръжта е написана като от петокласник и като мисъл не ми заблестя особено, ама я водят класика.

:Д

Иначе, да. Аз съм чела "Вероника решава да умре" и "Алхимикът". Първата няма да я коментирам; добре, че беше тънка и не си изгубих времето чак толкова много. Втората ми хареса с това, че има някакви елементи на митологичното и магическото, и приказката, ама до там.

Мен най-много ме пленява езика в една книга. Ако той не е добър според моите критерии :Д значи трябва да ме впечатлиш със страхотен сюжет.

PinkPan7her, разбира се, чела съм автора, но само една негова книга - "Алхимикът". Друга ми беше целта. Трябваше да събера повече мнения като цяло за творчеството му, тъй като щяхме да правим представяне в училище, обаче сменихме автора. Благодаря на писалите.

Дриймър, "Алхимикът" е книга, която се препрочита. Всеки тълкува книгата различно и не винаги схващаш истинския смисъл от първия прочит. Аз лично съм на мнение, че книгите на някои автори могат силно да впечатлят и повлияят на даден човек, а друг да откажат. Опитвам се да кажа, че някои книги се четат в точно определено време, за да бъдат по-добре осмислени. И мисля, че Коелю е точно от тези автори. Както и Букай. Може би тъй като пишат по-философски и засягат такива теми. И, да, наистина и двамата пишат на прост стил.