- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Домакински задължения
Не знам дали разбираш, ама защитаваме противоположната гледна точка в момента :д
Много би ми било неудобно да обяснявам как къщната работа е обща, ако съм тотално безпомощна да свърша нещо по-така.
Не знам, радвам се, когато някой ми показва нещо ново. Наскоро познат ме учеше на някакви хитринки с колата, които не владея, въпреки че съм шофьор. Радвам се на личностното израстване просто.
Опитвам се да бъда поне част от идеала си за жена, а именно такава, която може да е мила, нежна, прекрасна домакиня и да зарадва една тумба мъже с идеално изпечено месо и шоколадови мъфини, но в същото време не е напълно безпомощно създания, тресящо се на високите токчета и кършейки ръце, когато стане нещо неочаквано... или когато трябва да се поизцапа/понапъне малко.
Е, трябва да видите един опит да отворя буркан - от ония старите капачки с винт, дето уж трябва леко да се повдигнат с нож или лъжица. Е, нямаше кой да ми го отвори, добрах се до компота, ама много ми се смяха после.
Не мисля, че разбра какво искам да кажа. Аз точно това казвам - че равенството трябва да е равенство, а не компромиси от едната и другата гледна точка. Пантерата нагоре обясни точно това.
Малка съм, верно е. Не твърдя обратното. Само казвам, че няма да чакам тоя и оня да ми оправя гумата, щото иначе няма как да изисквам от него да си измие чинията. Някак нечестно ми е.
Пък мъжо ми си ме гледа много добре, че даже и ме прегрижва - едва наскоро успях да го свикна да не ми взема раницата след даскало, наред със своята, щото съм била момиче.