След края на дълга връзка

[MaLkaTa_LaDy]

Може да звучи много банално, но всеки човек обича по различен начин. Ти казваш, че любовта не е това, което човек изпитва в началото. Аз бих ти казала, че обичта не е това, което човек изпитва в началото, но любовта... тя е смесица от обич и страст.
След 3 годишна връзка, не знам за теб, но аз не изпитвах страст каквато изпитвах в началото. Много е трудно, да не кажа невъзможно да запазиш тази пламенна любов дълго време. За това казвам, че хората обичат по различен начин. На теб явно ти харесва спокойната и тиха обич, в която споделяш всеки един миг с него и му се наслаждаваш. За мен това би било безумие, аз имам нужда да ми е трудно, да чувствам някакви пречки помежду ни - дали разстояние, дали това, че той работи и не можем да се виждаме толкова често... Това поддържа страстта при мен.
Та цялото това спокойствие, което аз бих нарекла еднообразие ме кара да искам нещо ново. Ти казваш, че не можеш да си представиш да свикваш с навици различни от неговите. Аз имам нужда от човек с различни навици... Не защото неговите ме дразнят, а защото просто след толкова време чувствам, че имам нужда от промяна и когато не я виждам в него, се сещаш какво става.
Какво стана след края на моята дълга връзка? Опитвах нови неща, излизах с различни момчета, коренно различни един от друг като външност, интереси, начин на държание и дори националности. Бях твърдо убедена, че не мога да издържам и ден повече в тази дълга връзка, която ме натоварваше толкова много и се чувствах като в клетка. Имах нужда да задоволя глада си за мъжко внимание просто, не че търсех някого, с когото да започна сериозни отношения. Беше ми невъзможно да си представя да започна нова връзка, бях уморена от това ограничаване на свободата. Когато получих вниманието, което исках, в изобилие, осъзнах, че в смяната на момчета, с които излизаш често, няма нищо интересно и толкова вълнуващо. Въпреки че всички бяха различни и ми носеха различен тип емоции, нищо не беше в състояние да се сравни с това, което изпитвах към бившия си приятел, когато бяхме заедно. И така се стига до момента, в който аз отново искам да бъда с него, но вероятно съм загубила тази възможност.

П.с. Лол, написах роман, съжалявам...

[anonymous708973]

Може да звучи много банално, но всеки човек обича по различен начин. Ти казваш, че любовта не е това, което човек изпитва в началото. Аз бих ти казала, че обичта не е това, което човек изпитва в началото, но любовта... тя е смесица от обич и страст.
След 3 годишна връзка, не знам за теб, но аз не изпитвах страст каквато изпитвах в началото. Много е трудно, да не кажа невъзможно да запазиш тази пламенна любов дълго време. За това казвам, че хората обичат по различен начин. На теб явно ти харесва спокойната и тиха обич, в която споделяш всеки един миг с него и му се наслаждаваш. За мен това би било безумие, аз имам нужда да ми е трудно, да чувствам някакви пречки помежду ни - дали разстояние, дали това, че той работи и не можем да се виждаме толкова често... Това поддържа страстта при мен.
Та цялото това спокойствие, което аз бих нарекла еднообразие ме кара да искам нещо ново. Ти казваш, че не можеш да си представиш да свикваш с навици различни от неговите. Аз имам нужда от човек с различни навици... Не защото неговите ме дразнят, а защото просто след толкова време чувствам, че имам нужда от промяна и когато не я виждам в него, се сещаш какво става.
Какво стана след края на моята дълга връзка? Опитвах нови неща, излизах с различни момчета, коренно различни един от друг като външност, интереси, начин на държание и дори националности. Бях твърдо убедена, че не мога да издържам и ден повече в тази дълга връзка, която ме натоварваше толкова много и се чувствах като в клетка. Имах нужда да задоволя глада си за мъжко внимание просто, не че търсех някого, с когото да започна сериозни отношения. Беше ми невъзможно да си представя да започна нова връзка, бях уморена от това ограничаване на свободата. Когато получих вниманието, което исках, в изобилие, осъзнах, че в смяната на момчета, с които излизаш често, няма нищо интересно и толкова вълнуващо. Въпреки че всички бяха различни и ми носеха различен тип емоции, нищо не беше в състояние да се сравни с това, което изпитвах към бившия си приятел, когато бяхме заедно. И така се стига до момента, в който аз отново искам да бъда с него, но вероятно съм загубила тази възможност.

П.с. Лол, написах роман, съжалявам...

БОЖЕ, ДАДАДАДАДАДА!
Някаква невероятна смесица съм от двете мнения.
Боже... нямали значение зодиите. Такъв близнак съм, че и аз не мога да взема решение с кое съм по-съгласна.
Ама това е... право в десетката!

Калпазанке, това бившият или настоящият също е овен?
Иначе... описанието е тамън, много точно.