Цитирай Първоначално написано от Lilanda Виж мнението
xoxi, а не е ли именно напасването основния проблем в началото на всяка връзка /демек потенциална такава/?
То въпросното напасване според мен идва в доста по-късен етап. В началото, когато има лудо привличане, еуфория и предимно страст, никой няма да гледа дребните нещица от характера на другия. Да не говорим пък, че никой не си показва кирливите ризи в началото на нова връзка. По мои скромни наблюдения, в началото всеки е готов на повече компромиси, отколкото попринцип би направил, само за да се даде шанс на тази връзка.
Напасването на характер с характер, навици с навици идва когато вече всички карти са свалени. И ако стане - стане, ако не - здраве да е.

Пантерке, мен пък точно моментът, в който евентуално пак ще съм сама, ми действа успокояващо. Някак по-стресиращо ми се вижда да се прехвърля от една връзка в друга, отколкото след приключване на едната, да имам време за себе си, да си премисля нещата, да се съвзема и да се подготвя за живот без него, а с някой друг в бъдещето.

Лейди, тая формула за пръв път я чувам и хич не й вярвам (и не искам да й вярвам).

А относно тези 14 години...
Аз не можах да повярвам, когато разбрах колко време са заедно. Най-вече защото така се радваха един на друг, сякаш никога преди не са се виждали. Обаче не живеят заедно и не мислят още за деца, което за мен е абсолютно необяснимо. Аз ако не живеех с приятеля ми, предполагам, че нямаше да се чувствам чак толкова свързана с него (това както искайте го разбирайте, всякак важИ).