След края на дълга връзка

[DisappointedDreamer]

Прави сте. Вие описахте едната страна на монетата, ние нарисувахме другата.

Пък и аз пиша от името на себе си, а не съм на 15 години. Хохи и тя. Спомням си, че това беше най-объркания период в живота ми досега откъм въпроси за себе си и света, затова се съгласявам с вас.

[LadyDi]

Пък и аз пиша от името на себе си, а не съм на 15 години. Хохи и тя. Спомням си, че това беше най-объркания период в живота ми досега откъм въпроси за себе си и света, затова се съгласявам с вас.

Аз пиша от името на човек, чиято първа сериозна връзка беше на 15 години.

[DisappointedDreamer]

Аз пиша от името на човек, чиято първа сериозна връзка беше на 15 години.

Разбрахме :Д

Не знам за хохи, но аз се съгласявам за 15-годишните.

Над 18+, обаче, нещата се нареждат другояче.

В крайна сметка, всичко е до нагаждане с желания, характер и компромиси, които един човек притежава и е готов да направи.

Дотук съм аз, защото ме чака учебника по биология :Д

[LadyDi]

Над 18+, обаче, нещата се нареждат другояче.

Говорехме за ранните сериозни връзки 18+ вече не е рано. Тогава вече имаш свободата дори да живееш с този човек, да се оправяш сам с живота си. Каквото решиш.

[DisappointedDreamer]

Говорехме за ранните сериозни връзки 18+ вече не е рано. Тогава вече имаш свободата дори да живееш с този човек, да се оправяш сам с живота си. Каквото решиш.

На теория, да. Друг е въпросът, че на практика нещата не стоят така. Випускът ми се състои от набор 94-5 и повече от половината са също толкова объркани, колкото когато са били на 15 години, просто защото не са опитали да осмислят случващото се около и в тях.

Свободата често е свързана с легални права, толкова колкото и с финансови възможности. Ненужно е да споменавам, че повечето 18+ годишни нямат тази "свобода".