Трябва ли да се бият децата..

[Lilanda]

Аха..И какво ще постигнеш като детето го е страх от теб, Насе? Ще се крие и ще гледа да не го хващаш повече, а ако го хванеш, ще се оправдае; ще се отдалечи от теб и няма да ти споделя; ще те намрази; комуникацията ви ще е разрушена. Аз не виждам нищо добро в цялата работа..

Пази, Боже, да ти се роди детенце...

[EinGutesKind]

Аха..И какво ще постигнеш като детето го е страх от теб, Насе? Ще се крие и ще гледа да не го хващаш повече, а ако го хванеш, ще се оправдае; ще се отдалечи от теб и няма да ти споделя; ще те намрази; комуникацията ви ще е разрушена. Аз не виждам нищо добро в цялата работа..

Пази, Боже, да ти се роди детенце...

Нямам предвид да го смазвам от бой след всяка беля или всеки път като го видя, а просто няколко шамара за "отрезвяване" - и то в краен случай, както вече казах.

[golemiq_korab_minava]

Нямам предвид да го смазвам от бой след всяка беля или всеки път като го видя, а просто няколко шамара за "отрезвяване" - и то в краен случай, както вече казах.

Точно това. И в случай, когато не е преминало в етап пубертет, или не знам.
Принципно контакта и вниманието, разбирането, са най-важни, но не е лесно да влезеш в разсъжденията на всяко дете винаги, както и въобще да го накараш да те разбере и да те послуша.
Боя в някои случаи наистина помага, но в други - както детето, така и вече подрастващия тиин - се стресира и прочие.
Да шамаросаш детето ти не означава то да започне да се страхува от теб. Как ли? Ми като му покажеш след това правилното, като го награждаваш, като обичаш - то усеща. Като му обръщаш внимание, като играеш с него. Ако от два шамара нечие дете е придобило страх, то е само заради липса на любов.

[Lilanda]

Нямам предвид да го смазвам от бой след всяка беля или всеки път като го видя, а просто няколко шамара за "отрезвяване" - и то в краен случай, както вече казах.

Сещам се за един случай...Майка ми и брат ми се бяха скарали жестоко..Брат ми беше вече голям..Около 10-ти клас някъде е бил, след като го помня..Майка ми посегна на брат ми, той ѝ хвана ръката и ѝ каза само "Недей", след което я пусна и отиде в другата стая..Аз седях безучастно в страни, докато брат ми не излезе от стаята, а в момента, в който го направи, хукнах след него..След като влезе в стаята, той скочи на леглото и аз се свих до него и му казах, че ме е страх от мама.../след като той е бил 10-ти клас, аз съм била на 5-6/ Та доста дълго време се страхувах от майка, дори след операцията ми /която беше малко след това/ пожелах да видя брат си, а не майка ми..

Та мисълта ми е..Едно посягане, което дори не беше отправено към мен, ме накара да се страхувам от майка ми за около година и нещо, а камо ли шамар или недай си, Боже, нещо повече..

[golemiq_korab_minava]

Сещам се за един случай...Майка ми и брат ми се бяха скарали жестоко..Брат ми беше вече голям..Около 10-ти клас някъде е бил, след като го помня..Майка ми посегна на брат ми, той ѝ хвана ръката и ѝ каза само "Недей", след което я пусна и отиде в другата стая..Аз седях безучастно в страни, докато брат ми не излезе от стаята, а в момента, в който го направи, хукнах след него..След като влезе в стаята, той скочи на леглото и аз се свих до него и му казах, че ме е страх от мама.../след като той е бил 10-ти клас, аз съм била на 5-6/ Та доста дълго време се страхувах от майка, дори след операцията ми /която беше малко след това/ пожелах да видя брат си, а не майка ми..

Та мисълта ми е..Едно посягане, което дори не беше отправено към мен, ме накара да се страхувам от майка ми за около година и нещо, а камо ли шамар или недай си, Боже, нещо повече..

Ти си момиче. . . Има разлика.
И страхът от наказание от родителите при децата до известна степен не виждам какво толкова пречи.

[EinGutesKind]

Сещам се за един случай...Майка ми и брат ми се бяха скарали жестоко..Брат ми беше вече голям..Около 10-ти клас някъде е бил, след като го помня..Майка ми посегна на брат ми, той ѝ хвана ръката и ѝ каза само "Недей", след което я пусна и отиде в другата стая..Аз седях безучастно в страни, докато брат ми не излезе от стаята, а в момента, в който го направи, хукнах след него..След като влезе в стаята, той скочи на леглото и аз се свих до него и му казах, че ме е страх от мама.../след като той е бил 10-ти клас, аз съм била на 5-6/ Та доста дълго време се страхувах от майка, дори след операцията ми /която беше малко след това/ пожелах да видя брат си, а не майка ми..

Та мисълта ми е..Едно посягане, което дори не беше отправено към мен, ме накара да се страхувам от майка ми за около година и нещо, а камо ли шамар или недай си, Боже, нещо повече..

Значи не те обгражда с достатъчно любов, както казаха над теб. Аз не казвам родителите да са цял живот груби, но не и постоянно да оставят да им се качват на главата. Баланс, поощрения и санкции. Друг пример: едно лапе в блока нон стоп крещи, тропа, реве, тръшка се (без никаква причина) и някой като направи забележка на родителите - дете било ... на него като му кажеш нещо от тип да е по-тихо или да млъкне, отговорът е писък - е как да не му отвинтиш няколко шамара? Лиготия и инат на макс най не понасям.

[Lilanda]

Значи не те обгражда с достатъчно любов, както казаха над теб. Аз не казвам родителите да са цял живот груби, но не и постоянно да оставят да им се качват на главата. Баланс, поощрения и санкции. Друг пример: едно лапе в блока нон стоп крещи, тропа, реве, тръшка се (без никаква причина) и някой като направи забележка на родителите - дете било ... на него като му кажеш нещо от тип да е по-тихо или да млъкне, отговорът е писък - е как да не му отвинтиш няколко шамара?

Повярвай ми, аз цял живот съм обградена от прекалено много любов от родителите си /чак понякога ме задушават хаха/, та страха не се е дължал на това...Пък и точно в този период /както споменах, малко след това беше животоспасяващата ми операция/ едва ли някой родител би спрял да показва обичта си към детето си..Дето има една дума, аз съм можела да умра на операционната, а тя ще се държи студено и т.н. Знаеш ли кога?

Относно твоя пример-това вече си е до възпитание, не до бой..Родителите са го глезили и то е започнало да пищи и да врещи като му се откаже нещо...Нито аз, нито брат ми сме правили такива изпълнения дори като бебета..

[golemiq_korab_minava]

Значи не те обгражда с достатъчно любов, както казаха над теб.

не, не се изразих точно. но и страхът не е лошо чувство..