Трябва ли да се бият децата..

[therichbitch]

Ще кажа едно 'браво' на Пантерата за последната част от поста ѝ. Наистина на повечето тук им се струва като детска играчка възпитанието на едно дете, но не е, особено във време като нашето- на грозна подмяна на ценностите. Без да искам да съм груба, ще кажа, че един немалък % от форума се състои от чисто и просто отрепки. Това достатъчно ясно показва колко добре са си свършили работата родителите и че очевидно се искат големи усилия.

Относно шамарите (ясно е, че не обсъждаме почупване на ребра, спрете да въртите едно и също като стара плоча) съм раздвоена.

Има деца/младежи,които наистина са адски трудни и не могат да се убедят с думи, но тук се запитвам аз защо е така. Възпитанието не започва, когато ножът опре до кокала,а от невръстна, дори несъзнателна възраст. Ако не си съумял да въдвориш ред в главицата на детето си през първите седем години, когато то е най- податливо и имаш реална възможност да поставиш основите, то е ясно, че после ще ти трябват и 'силови' методи.

Много родители имат и криворазбрана логика за това кое е правилно за детето и смятат, че галейки го с перце и винаги оправдавайки го, то ще израсне като отговорен млад човек с реална самооценка, от която в голяма степен резултира и поведението спрямо другите.

Не че не са ме шамарили, можеше да ме убедиш с думи, аз отлично разбирах, че майка ми е права, но моят пуст инат си казваше думата. Ще дам пример с една съседка, над който често размишлявам.
Майката винаги адресираше дъщерята с умалителни прекрасни думучки дори когато момичето беше сгафило супер много. Когато се карахме по площадките всички деца, винаги тя беше невинната, майката казваше как тя е идеална и не може да е виновна. Никога не й се с карала, не е повишила тон и не й е казала, че тя всъщност не е права, за удряне да не говорим. Тя просто си растеше в свят от райска градина, в която тя беше принцесата, а другите бяха плебеи.
След няколко години, вече бяхме поотраснали, моята майка и нейната се срещнаха и си разправяли кой накъде е и докъде е стигнал- училище, кандидатстване, ала бала. Онази започнала да разправя отново колко идеална е нейната дъщеря , та стигнала чак до съвети за възпитаване и рекла на майка ми, че веднъж като ме шамаросала на площадката, много била ме съжалила. И майка ми най- спокойно й отвърнала, че ако търси дъщеря си, може да я намери зад блока им, където тя редовно се друса, докато аз си събирам багажа за Германия.

Така че златната среда е много трудна за намиране и само ако се уцели, може да се отгледа достоен индивид.

П.П. Никога не са ме наказвали, нито поощрявали с пари, ако еди- какво си. Според мен,а и очевидно според родителите ми, вменяването на вина и доброто поведение като разменна монета е адски грешен подход. Трябва да се разбере същността на дадено поведение, защо не е правилно само по себе си, а не да се използват санкции за предотвратяването му.

[anonymous708973]

Това е изключително практично!!

Трябва да се разбере същността на дадено поведение, защо не е правилно само по себе си, а не да се използват санкции за предотвратяването му.

Защо представяш това като взаимоизключващи се понятия?
На мен винаги са ми обяснявали кое правя грешно и защо е грешно... с часове. Даже няколко пъти преди да ме накажат.