Никола Вапцаров - стихотворение + тема за размисъл

[Lilanda]

Денонощно сняг вали

Денонощно сняг вали,
сняг студен, озлобен,
като мънички игли
той се впива и забива
в всеки, който ще рече
пътя му да пресече.

Кучето лежи отвън –
няма къща – никъде?
Де да сложи то за сън
своята глава, не знае.
А снегът боде, боде
упорито и сърдито
и за никого нехае.

Кучето скимти и плаче:
– Ах, палач, ох палач,
не разбираш ти от плач,
ни от гняв, ни от молби –
да заспя ме остави!

Ах да дойде лято, аз
къщичка ще си направя,
топла къща... и в захлас
ще почивам в нея аз,
но почакай до тогава!

Дойде лято. Псето мисли:
„Що ми трябва къща мен?
Не от мързел, не от лен,
но защо излишен труд?
Таз година няма студ,
няма да вали, нали?“

Празни мисли! Сняг вали
всяка зима. Мисли псето
къща да си построи,
само вън да размрази,
да се махне този сняг.

Но когато дойде лето,
но когато дойде пек,
псето – знаете – проклето
страшно много го мързи.


Та и ние така като псето-мързеливи, но и все нуждаещи се..Като дойде момента да свършим нещо полезно, дали за себе си, дали за някой друг, се спотайваме..И обикновено после съжаляваме...Та нека дойдем и на темата за размисъл..Защо според вас днешната младеж *в това число и аз * сме толкова мързеливи? И има ли сила, която да спре целия този мързел и да ни накара да поработим малко, независимо напразно или не?

[The Don Killuminati]

Бивлията казва, че това е смъртен грях.
Наскоро прочетох сатаниската библия от чисто любопитсво, там се боготоври този "грях".Доста глупава се оказа тази книга, мислех че сатанистите са доста по-зли хора, а то се оказа, че да отречеш библията те прави сатанист.

[The Don Killuminati]

Според мен за да пребори човек мързела трябвa да открие нещо, което му харесва или обича да прави.

[SonataArctica]

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?

Само "Писмо" харесвам на Вапцаров.

[Supermassive____]

Ето – аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога.
С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! – Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат въжето и питат: "Как, искаш ли час да живееш?" Веднага ще кресна: "Свалете! Свалете! По-скоро свалете въжето, злодеи!"
За него – Живота – направил бих всичко. – Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора далечна планета.
Но все пак ще чувствам приятния гъдел, да гледам как горе небето синее. Все пак ще чувствам приятния гъдел, че още живея, че още ще бъда.
Но ето, да кажем, вий вземете, колко? – пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера.
Какво ще остане от мене тогава? – Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право – миг след грабежа ще бъда аз нищо.
Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити, моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля? С куршуми? Не! Неуместно! Ресто! – Не струва! – Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!

[tori]

^ Това стихотворение винаги много съм го обичала. Ама много! А на Лъчо включването не ми харесва особено, малко едно такова недовършено стои.

По на Лина питането - имам си теория. Смятам, че в много редки случаи хората наистина ги мързи, просто не виждат някакъв стимул за вършене на определена работа и се оправдават с мързела.

[SonataArctica]

Какво да кажа толкова. Просто не ми харесва лириката на Вапцаров.

// Иначе за мързела е индивидуално. Всеки знае в общи линии какви са причните.

[Fisherman]

Та и ние така като псето-мързеливи, но и все нуждаещи се..Като дойде момента да свършим нещо полезно, дали за себе си, дали за някой друг, се спотайваме..И обикновено после съжаляваме...Та нека дойдем и на темата за размисъл..Защо според вас днешната младеж *в това число и аз * сме толкова мързеливи? И има ли сила, която да спре целия този мързел и да ни накара да поработим малко, независимо напразно или не?[/I][/B]

Как така говориш от името на всички?Щом си мързелива и се възползваш от другите,толкова по-зле за теб.

[DarkTemplar]

Само "Писмо" харесвам на Вапцаров.

На мен любимо ми е "Песен за човека".

Обожавам лириката му. "Моторни песни" е страхотна стихосбирка.

[Lilanda]

Как така говориш от името на всички?Щом си мързелива и се възползваш от другите,толкова по-зле за теб.

Фиш, говоря от името на всички, защото съм го забелязала като явление..Допълних, че в това число съм и аз, защото очаквах нападки от типа "Защо говориш колко са мързеливи другите, а не гледаш себе си?"..

"Песен за човека" и на мен ми е много любимо..Миналата година като го учихме в училище бях много щастлива.. По-любимо ми е обаче на Смирненски "Зимни вечери".

[tori]

„Зимни вечери“ и „Песен за човека“ са класики и рядко се намира някой, който да не ги харесва. Едно от най-любимите ми е „Черна песен“ на Дебелянов. Направо се разтапям. И „Приказка“ на Дамян Дамянов, както и кажи-речи всичко от него. На „Заточеници“, „Песента за човека“ и „Две хубави очи“ направо скуъртвам. :3333333 Кондова също обожавам, както и Селвер, Добромир Банев. :33333 Иска ми се да можех да съм добра поне наполовина колкото тях.

[102]

попадна във форум и стана дебил

[RagioL]

Бивлията казва, че това е смъртен грях.
Наскоро прочетох сатаниската библия от чисто любопитсво, там се боготоври този "грях".Доста глупава се оказа тази книга, мислех че сатанистите са доста по-зли хора, а то се оказа, че да отречеш библията те прави сатанист.

говориш за сатанизма на Ла Вей, а тази форма не е единствена.

по начало Ла Вей е цирков артист и предава прекомерна театралност.

но пък за какво зло говорим като сатанизма в основата си е философия противопоставяща се на аврамическите религии,
които пък са една гнила догма търсеща си врагове.

[The Don Killuminati]

Четох също, че този Ла Вей бил смешник като говорим за Сатанизъм.
А този тук бил легенда.