Отговор в тема
"Излизай с момиче, което не чете книги. Открий я сред уморения прах на някой затънтен мръсен бар. Сред цигарения дим и миризмата на пиянска пот и разноцветната светлина от лампите на комерсиален нощен клуб. Където и да я търсиш обаче, трябва да се ориентираш по усмивката. И тя да е от онези, които се провлачват, след като човекът, с когото е говорила, отмине. Ангажирай я с несантиментални тривиалности. Използвай заучени фрази и се смей вътрешно.
Изведи я навън, когато нощта злоупотреби с оказаното й гостоприемство. Игнорирай осезаемата тежест на умората. Целуни я под дъжда и слабата светлина от уличните лампи, защото си виждал, че така правят по филмите. Отбележи незначителността на ситуацията. Заведи я в апартамента си. Отпрати всякакви наченки на правене на любов. Чукай я.
Позволи с времето тревожният договор, който неохотно си съставил, да прерасне бавно и неудобно във връзка. Намери с нея общи интереси като суши и фолк музика. Изгради непроницаем бастион върху тази основа. Направи го свещен. Фокусирай се върху него всеки път, когато нещата започват да овехтяват и вечерите стават непоносимо протяжни. Говори единствено за неща, лишени от значение. Не се замисляй особено. Остави месеците да минат незабелязано. Предложи й да се нанесе при теб. Позволи й да обзаведе. Започнете да се карате за незначителни неща, като това как шибаната завеса в банята трябва да се разгъва, защото иначе ще започне да мухлясва. Остави още година да премине незабелязано. Започни да забелязваш.
Стигни до извода, че вероятно трябва да се ожените, защото в противен случай ще си пропилял твърде много време. Заведи я на вечеря на 44-ия етаж в ресторант далеч над възможностите си. Предварително се убеди, че има красива гледка към града. Плахо помоли келнера да й донесе чаша шампанско със скромен пръстен в нея. Когато тя забележи, й предложи с целия ентусиазъм и искреност, които можеш да мобилизираш у себе си. Не се тревожи твърде много, ако усетиш, че сърцето ти сякаш ходи по начупени стъкла. Всъщност, изобщо не се притеснявай, ако не почувстваш абсолютно нищо. В случай че има аплодисменти, изчакай ги да утихнат от само себе си. Ако тя се разплаче, усмихни се все едно никога не си бил по-щастлив. И да не го направи, пак се усмихни.
Позволи на годините да се търкулнат неусетно. Изгради кариера, не просто работа. Купи къща. Имай две удивителни деца. Опитай се да ги отгледаш добре. Проваляй се често. Потопи се в изпълнено с отегчение безразличие. Изгуби се насред тъжно равнодушие. Получи криза на средната възраст. Остарей. Размишлявай непрестанно върху липсата на постижения в живота си. Чувствай се понякога удовлетворен, но през повечето време пуст и безучастен. Имай усещането, когато се разхождаш, че може никога да не се върнеш или че ще отлетиш в неизвестна посока заедно с вятъра. Заболей от неизлечима болест. Позволи на смъртта да те отведе, но само след като си дадеш ясна сметка, че момичето, което не четеше, никога не накара сърцето ти да трепти с неподправена страст, че никой няма да напише историята на живота ви и че тя също ще умре с кроткото съжаление, че нищо истинско не се е получило от нейната способност да обича.
Направи всичко това, дявол да го вземе, защото няма нищо по-кофти от момиче, което чете. Направи го, повтарям, защото живот в чистилището е по-добре от този в ада. Направи го, защото момичето, което чете, притежава речник, способен да опише аморфното недоволство на непълноценно изживения живот. Речник, който прави морфологичен анализ на вродената красота на света и я превръща в достъпна необходимост, вместо в далечно непознато явление. Момичето, което чете, държи здраво речник, смело разграничаващ показната и бездушна реторика на някой, който никога няма да е способен да я обича, от лишеното от артикулация отчаяние на онзи, който я обича прекалено много. Речник, дявол да го вземе, който превръща празното ми остроумие в евтин трик.
Направи го, защото момичето, което чете, разбира синтаксиса. Литературата я е научила, че моментите на нежност идват на спорадични, но отчетливи интервали. Четящото момиче знае, че животът не е плоскост. Тя знае и с пълно право изисква отливът да идва след вълната на разочарование. Момичето, което добре е научило синтаксиса, усеща неправилните паузи, съмнението в дъха, предхождащо всяко изричане на лъжа. Тя улавя разликата между загрижения изблик на гняв и вкоренените навици на горчивия цинизъм, който ще се запази у някого, далеч отвъд границите на разумното и много след като тя е стегнала куфара си, казала е неохотно сбогом и е решила, че аз ще бъда многоточие, а не точка. Синтаксис, който познава ритъма и такта на един добре изживян живот.
Намери си момиче, което не чете, защото тази, която го прави, осъзнава колко е важен сюжетът. Тя е способна да улови линията на пролога и острите ръбове на кулминацията. Усеща ги под кожата си. Четящото момиче ще бъде търпеливо по време на антракт и ще ускори темпо за развръзката. Но преди всичко, тя проумява неминуемото значение на края. В хармония е с него. Вече се е сбогувала с хиляди герои с едва лек полъх на тъга.
Не се занимавай с момиче, което чете, защото момичетата, които четат, са разказвачите. Ти с Джойс, ти с Набоков, ти с Улф. Там в библиотеката, на платформата на метрото, ти – в ъгъла на кафенето, ти – на прозореца на стаята си. Ти, която правиш живота ми така дяволски труден. Момичето, което чете, е направило баланс на живота си и той е изпълнен със смисъл. Тя настоява наративите й да бъдат богати, обкръжаващите я герои да са пъстри и шрифтът на историята й да бъде удебелен. Ти, четящо момиче, ме караш да искам да бъда всичко, което не съм. Но аз съм слаб и ще те разочаровам, защото ти си мечтала, както и трябва, за някой по-добър от мен. Ти не би се примирила с описания в началото начин на живот. Не би приела нищо по-малко от страст и съвършенство, от живот достоен да бъде разказан. Така че, вън, четящо момиче! Хвани следващия влак на юг и вземи своя Хемингуей със себе си. Мразя те. Наистина, наистина, наистина те мразя."
// http://www.highviewart.com/articles/view/1693
поредният опит за оригиналничене
http://www.lentata.com/page_5803.html
Обичам да чета, но това твърде много ми звучи като опит на скучен човек да се изкара изключително оригинален.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Това го бех чел некъде. Па да ти кажа, много момичета има, които не четат и са адски свестните мадами
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Аха. И освен това жена с акъл в главата като цяло, не само четящите, е опасна работа за по-простичките мъже. И обратното де, НО тука говорим ТОЧНО за жени с акъл/четящи и тъпигьози. Та - искам да кажа, че това колко гънки/сиво-вещество/втори-етаж/както-искате-го-наречете, в главите на хората, не ви дава право да отбягвате някого. Даже напротив - една четяща жена (в случая) единствено може да подтикне мъжа до себе си да открива нови книжни светове.Първоначално написано от prosto_chovek
Па да ти кажа, много момичета има, които не четат и са адски свестните мадами
//изцяло съгласна съм, че четенето изобщо не е някакъв критерии за свестност/интелигентност/т.н., но темата се отнася специално за четящите момичета. защо подхождаме с лошо? :с
никой не чете в днешно време бе брат ми, кой има пари за книги, сичко отива за хероин
Подобна статия бях чела наскоро и ми направи впечетление.
Но в статията се описваха момичетата,които са прочели
"Петдесет нюанса сиво "
И са се взели на сериозно, че четат книги.Което наистина е някаква тенденция сред момичета.
Според приятеля ми,които не чете много,аз се променям след всяка книга,която прочета,но това не го дразни.
Може би има нещо вярно.
Няма по-добро нещо от красива интелигентна жена, която знае какво иска. Жалко, че много рядко се откриват такива екземпляри .
Аз пък мисля, че просто искат да подтикнат младите да четат. Днешно време за много от младите книгите са отживелица.
И аз съм чела нюансите. Книгата е страшно хубава и дава много хубав урок ако се абстрахираш от всичкия секс, само на който, предполагам, си обърнала внимание. И в статията няма от къде да знаеш кой се описва.
ацки страшно хубава книга
Мхм, ако се абстрахираш от 251 страници секс, а книгата е 250 страници.
Какво и е 'страшно хубавото'? Давай, убеди ме.
Доколкото разбрах от приятелка, която я чете, ако се абстрахираш от филмарщините, книгата поставя въпроса докъде можеш да стигнеш за човекът, към когото имаш чувства. Лично според мен книгата си е провокация по възможно най-зле измисления начин.
Дотолкова, че да се откажеш да го наказваш с колан, когато е "нарушил правилата".
Книгата е секс сцени (които след третата ти писват, защото са едни и същи, независимо от уж различните обстоятелства. Накрая започваш да се чудиш как Анастейжа при тия оргазми един след друг не се дехидратира до степен на умиране.), eвтини сцени на ревност от страна на Крисчън (целящи да докажат неописуемата му любов), описание на мистериозното му детство и описание на очите му. (Е, явно аз съм единствената, дето не е виждала наживо това прословуто "потъмняха му очите"). Трите книги се четат за един ден без никакъв проблем, мисля, че това е показателно за сериозността им.
Поука - нулева. Освен накрая да ти се прииска да си удариш една, друг резултат от тоя пасквил няма.
Честно, "Академия за вампири" ме държа в по-голямо напрежение.
"Академия за вампири" беше много сладка поредица. Напълно безполезна, но много приятно четиво когато не ти се прави абсолютно нищо.
Аз най-накрая прочетох прословутата "The fault in our stars" и естествено бях много невпечатлена, но пък какво ли очаквах от нещо масово възхвалявано като невероятно.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Тъпото на книги като The fault in our stars е, че се възползват от драма, която обикновено включва неизбежен край (смърт) поради болест, но въпреки всички обстоятелства се завързва любов. Не изключвам, че емоцията е изключително силна, плаках с часове на подобен филм, но въпросната емоция е нормална и човешка, очаквана и дори комерсиална, колкото и противно да звучи. В пъти повече ме впечатлява книга, която умее да предаде дадени съобщение и емоция към читателя; съобщение и емоции, които на пръв поглед са невпечатляващи, обикновени и дори скучни, но които в крайна сметка те разстърсват до мозъка на костите ти, колкото и клиширано да звучи. Вината в нашите звезди и Looking for alaska (която прочетох много преди всички да почнат да обичат автора) не ме впечатлиха с нищо.
Не знам, не съм я чела, но си звучи изключително клиширано и скучно. Освен тва порн хъб е лесно достъпен.
Прочети пак какво съм написала.
Казах,че съм чела подобна статия на тази за точно тази книга,а не че точно тук се описва книгата.
А относно книгата,интересна И вълнуваща ми беше отначало,но после като се замислих за извода - не Ти дава никакъв урок,те нон стоп описват секс сцените,а Анастеийа ти дава урок да пренебрегваш себе си заради богаташа...добър пример за четящите 15-16г годишни.
Но иначе книгата става за минаване на времето,лесно се чете на един дъх.
уроци от книги
май забравяте, че хора ги пишат - и то тъкмо такива, от които никак не е добра идея съвети да търсите
Тва ми звучи на един приятел, 'дето черпи житейска философия от филми ахаха.
И това е лошо, защото...?
Има филми, от които има какво да научиш. Има филми, които ти представят нещо толкова потресаващо, че два дни след това не знаеш на кой свят си.
Като малки ни учеха да търсим поука в Езоповите басни, защо да не търсим такива и от филми?
такива филми веднъж на няколко години излизат и пак, за да са по-вълнуващи ще са направени по изкуствен начин, с вкъкнати бисери.
научините филми също са много интересни и има какво да се научи, но като цяло то ще бъде само един малък процент от прочетеното и наученото от книга или в реални условя - личния опит, той винаги си остава на първо място.
А от художествени романи, драми и тутманици - обогатяват ти общата култура, но и ти тъпчат съзнанието с куп несъществуващи илюзии за новия свят, дават ти представа за някои неща, по които да размишляваш и да си правиш поука, макар че те са за хора с време. И не винаги се извлича полезното от тях. Пък и автора гледа през една призма, ти през друга.
Последно редактирано от golemiq_korab_minava : 05-22-2014 на 16:42
Ако искаш обогатяване четеш научна литература, а не художествена.
не, ама някои филми така ги 'представят', че се едно изведнъж нещо те удря, мълниеносно. почваш да се замисляш за неща, които доскоро не са ти минавали през акъла. абе, истинско оргазмено чувство е, когато преживееш 'филмов катарзис' ;д
колкото до тва с нюансите...за какво иде реч? начи, лошото момче, богаташа, красавеца със сериозни психически проблеми и травми, се влюбва в доброто и не чак толкова привлекателно и богато момиче. отрича чувствата си, но след като се разделят, осъзнава, че не може да живее без нея. женят се, тук-таме некоя екшън-драма и имат дечица в края. всичко друго секс. тая книжка става само за приятно и неангажиращо губене на време иии ти дава някои идейки
Ivaaaaaaaaaaaaa ще спра да те чета.... много горещо пишеш от скоро ;д
Драйд... но хубавото на художествената е, че те учи на морал.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
