ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[xoxi]

Решавам да полегна малко и веднага четири тира се наредиха пред магазина до нас. 4 тира... От половин час разтоварват първия и още не са приключили. Какво пък, сънят и без това не ми е толкова важен.
Обличам си парцалките и излизам. Дано тя си е в града, че много ми се излиза с нея.

[Niakoitam]

Решавам да полегна малко и веднага четири тира се наредиха пред магазина до нас. 4 тира... От половин час разтоварват първия и още не са приключили. Какво пък, сънят и без това не ми е толкова важен.
Обличам си парцалките и излизам. Дано тя си е в града, че много ми се излиза с нея.

Е ти пък сега за 4 ТИР-а ли ще го правиш на въпрос?
А какво да кажем ние живеещите точно до международният път Е80,точно на мястото дето е преминаването му откъм Сърбия от 2 на 4 ленти и спират километрични опашки с ТИР-ове точно тук и най вече през ноща.Нямаш си и на представа какво става.

Иначе вчера се скарах с баща ми.Е,нищо ново под Слънцето.Не е за първи няма и да е за последен път.Някой от страни обаче ако ме беше видял можеше и да си помисли,че съм някой надут пуяк с огромно самочувствие дето изобщо не му пука и даже му харесва много да живее на гърба на хората.Определено все по-трудно успявам да си контролирам нервите особено що се отнася до отношенията с баща ми,пък и като че ли не само и определено сякаш все повече си изграждам все по-дебела черупка. Явно отчаянието може да гради добри стени все пак.

А иначе тя хем ми липсва хем се чудя дали не е по-добре да оставя ситуацията да се подреди така както дойде без да се опитвам да насилвам нещата.