Рядко плача на книги, а още по-рядко ми остава време да чета вкъщи
Иначе определено имаше тегави моменти и сякаш ми заставаше някаква буца на гърлото. Понякога спирах за момент и се чудех дали да продължа. Интересно ми беше, но пък някои неща ми идваха в повече. А пък както имам способността да си представям детайлно всяка картина, много грозно ми ставаше. Непрекъснатата саможертва на Хасан ми понякога ми ставаше досадна, но пък нямаше да е същото без нея. Непрестанните колебания и дилеми на Амир, също, но предполагам това беше начина да се потопя в неговия свят. Няма да гледам филма, определено - нито имам желанието да видя нагледно всичко, нито да си разваля книгата. Книгата не бих я определила като тъжна, но със сигурност е доста тежка.
п.с. Любимата ми на Кинг е "Очите на дракона", не е толкова популярна и я четох отдавна, но ми е останала някак в съзнанието.