Ох пак кофти мисли. Не трябва да мисля за този човек. Защо ми липсва? Защо, защо, защо? Мислех, че съм минала през онова "израстване", но всеки път щом се спомене за него, ми става много кофти, независимо как реагирам. А не трябва да е така. Имам човек до себе си, човек, който наистина ме кара да се чувствам щастлива, но той все още ми липсва. Всъщност никога не съм си мислела, че ще стане толкова лесно, защо точно сега? Може би се събраха прекалено много хора, които да ми говорят за това. Всеки ден някой ме пита "Лин, добре ли си?" "Хей, той притеснявал ли те е?" "Виждаш ми се омърлушена, да не би да си се чула с него?" "Видя ли какво публикува вчера той във фейсбук?". Да не говорим за всичките разговори относно това, независимо дали на шега или сериозни. Просто ми се иска всички да забравят за съществуването му. Едва ли е толкова сложно поне пред мен да се правят, че го няма. Или пък е?