Липсва ли ви?

[an7raks]

Оо, да, често се случва да ме е яд за пропуснати шансове и мигове, както и за времето, когато нищо не се искаше от мен... Най-често става въпрос за моментите, когато съм се държал идиотски с близки хора. Не искам да бъда никое мое минало Аз, смятам, че се развивам към добро. Щастлив, трудно може да се каже... Да речем доволен...

[tori]

Оо, да, често се случва да ме е яд за пропуснати шансове и мигове, както и за времето, когато нищо не се искаше от мен... Най-често става въпрос за моментите, когато съм се държал идиотски с близки хора. Не искам да бъда никое мое минало Аз, смятам, че се развивам към добро. Щастлив, трудно може да се каже... Да речем доволен...

Амен-амен ама не съвсем същото.
Някак... Да, често се връщам/х в миналото, често ми липсва/ше. Често ме е яд и често рева за минали неща. Искам си Аз-а от детската градина или първи клас. Щастлива не съм по никакъв начин ама приемам себе си, грешките си и настоящето и ми е някак добре по тоя начин. Ако не друго поне не се обвинявам за неща, които не съм сторила и гледам в настоящето, почти не мисля за „назад“ и „напред“.