Напоследък много се замислям за това... Заедно сме от година и няколко месеца (кой ги брои...) и уж всичко е наред. Разбираме се, въпреки всичко, което се случи преди. Преминахме през периодите на скандали, инатене и т.н. През последните месеци се разбираме идеално, пълна хармония. От време на време се сещам за неговите издънки и се дразня, ама то пък и аз не съм идеална. Предвид избухливия ми характер, си е цяло чудо, че ме търпи. То аз едва се понасям... В някакъв момент обаче поулегнах и започнах да премислям думите си, преди да ги изрека. Много често ми се случва да кажа нещо, което не мисля и не искам да казвам, ама въпреки това го изричам, съответно после съжалявам безкрайно за думите си, ама не мога и не мога да се извиня. Винаги изкарвам него виновен, дори когато няма за какво. Не знам защо имам нужда да пренасям лошото си настроение на останалите. Не може само на мен да ми е гадно! Хубавото е, че рядко съм в лошо настроение...
Та...мисля си - привидно всичко е наред, виждаме се често, липсва ми ако не го видя два дни, ама...имам някакво вътрешно усещане, че нещо не е както трябва. Може би защото не съм свикнала да бъда в нормални отношения, в които да отсъства драма. Понякога си мисля, че даже ми е скучно в тая връзка... Може и да е заради заетостта му и заради това, че напоследък правим все едно и също. Ама как да искам от него да правим различни неща, като виждам колко е зает и изморен?! В същото време егоизмът започва да надделява да иска своето... Не знам как да разнообразя връзката ни без да издевателствам над него. Виждам, че и той има желание, ама...просто не става. Просто имам нужда от нещо различно или от някой различен... Не знам вече, знам само, че нещо не ми достига... И не знам как да го променя. Не мисля, че имам желанието да се впускам в нова връзка, при положение, че с него се чувствам добре и спокойна, но моя темперамент е друг, имам нужда от други неща...
А бе, сигурно е моментно състояние и след няколко дни ще ми мине.