В очкаване съм телефона ми да звънне, а той упорито си мълчи.Като че ли никога в живота си съм нямал такова огромно желание да ми се обадят за работа.Не знам още дали и на братовчедката са и звъняли,защото ходихме заедно.Каква ирония започвам да опознавам вторите си братовчедки на дърти години.И тази като и другата.Тя има да изхранва две деца въпреки,че мъжът и работи.Аз този проблем го нямам,но все пак...Искам най-накрая да се махна от нас поне от 9 до 5 бе да му се невиди. Искам да съм поне за известни периоди малко по далеч от вкъщи.Искам да се почувствам като бял човек,искам да си изкарам пари,да си придобия самочувствие,да мога да си празнувам рожденият ден и да мога да си събера хора.Искам и тя да е сред тях.Не мога да разбера какво толкова съм се провинил и къде,че ми се натриша тоя скапан живот дето живея.

А пък гаджето на брат ми вчера на връщане ме заговори на една тема.Без да се усети обаче леко ми бръкна в раната и я поразчовърка.Не с лоши намерения разбира се.В никакъв случаи.Искам,искам...няма никакво значение какво искам всъщност.И да по всяка вероятност мисля да изчакам още 2-3 месеца и май ще си кажа всичко каквото ми е на сърцето.Без значение от ситуацията,без значение от последствията и без значение от каквото и да било. Да не казвам голяма дума предварително обаче,защото нерешителността ми е от ясня по ясна все пак...