Ревност

[Lumia]

Здравейте!

Надявам се да се отнесете сериозно към моята тема, не е трол и т.н. , просто бих искала да получа малко мнения по въпроса

Аз съм почти на 21 години, а моят приятел е с 1 година по-малък, сиреч на 20. Аз съм му първата сериозна приятелка, а той на мен не. Както и да, заедно сме вече почти от 2 години, което на практика е по-малко, защото когато се запознахме, той живееше в друга държава, а миналата година се премести да живее при мен. Описвам тези детайли, за да покажа, че любовта ни е голяма, заради нея той остави своя град и държава и се премести при мен.
Не искам да се изхвърлям или нещо подобно, но се намирам за привлекателна, а и нали е важно всеки сам да се харесва (разбира се, в границите на нормалното ). Това създава проблеми на моя приятел, не знам дали е от незрялост, неопитност или недоверие, но фактът е, че той много ме ревнува и то безсмислено. Аз лично не понасям да ме обвиняват и набеждават в неща, които не съм правила, но предполагам, че с всички е така.
Както и да, ще дам няколко примери. Понеже живея в чужбина от 2 години, нямам много приятели и не излизам много, тъй като предпочитам да залягам над ученето, вместо купоните. Запознах се с едно момче първата година в университета, което в последствие ми призна, че е гей. Аз лично нямам нищо против хората с различни сексуални ориентации. 100% съм сигурна, че е, няма съмнение по въпроса. Той се държи с мен като приятелка с приятелка. Обаче моят приятел страшно много ревнува от него и не вярва, че е гей, въпреки че се запозна с неговия приятел. Все ме обвинява, че крия неща от него, че съм имала нещо с това момче и не искам да си го призная. От дотук казаното, би трябвало да е ясно, че такива неща изобщо не е имало.
Проблемът е, че нашата връзка започна от разстояние, 1 година по-късно той се премести да живее при мен, а сега е за цяло лято в чужбина. Винаги, когато има дистанция помежду ни и се почва една и съща история. Почва да ме пита и изисква с подробности да знае какво съм правила днес, с кого и т.н. , а аз през почти цялото време правя едно и също - уча, особено сега съм в сесия. Аз не харесвам това, тъй като го приемам като навлизане в личното пространство, в смисъл , че не ми харесва да седя и давам обяснения все едно на баща ми.
Друг пример: аз изключително рядко ползвам фейсбук, само по някой път, за да си пиша с приятели и приятелки от България. Той специално седи и гледа статусите на хората, които са ми в приятелската листа и интерпретира нещата, все едно за мен са писали. Ако седи и го слуша човек, ще реши, че всеки 2-ри във ФБ е влюбен в мен (смях в залата) и почва да се кара, защо съм отричала и ей такива неща.
Бих искала да попитам за мнения по въпроса, който, отново повтарям, е сериозен и се извинявам, че е дългичко, но реших, че с повече информация, по-лесно ще разберете проблема. Мерси предварително

[Lumia]

up

[mimaria]

миличка си пошити сички момчета са такива

[Lumia]

е аз никога не слагам под общи знаменатели, а предпочитам случаите да се разглеждат конкретно

[sometimes_]

Няма какво да направиш. Ревността не се е лекува. Или свиквай, или сменяй гаджето.

[RapExotic]

При връзките започнали с интернет запознанство често се наблюдава този ефект. Просто човекът подсъзнателно си мисли "Щом тя се е запознала и е тръгнала с мен в чата, значи го прави и с други". Още повече, че това му е първа връзка и е неопитен. Явно залага много на нея, щом се е преместил в друга държава заради теб. Ревността е съвкупност от недоверие и страх. Недоверие в това, което прави и мисли партньора ти и страх от това, че може да го изгубиш или да останеш прецакан.

Поговори с него и му обясни, че тази неоснована ревност те обижда. Кажи му, че не ти е приятно постоянно да те следи какво правиш. Това няма да спре ревността му, но поне ще се замисли дали да я показва толкова или не. С времето би трябвало да започнете да си имате доверие един на друг. Ако не стане просто връзката ви няма да просъществува още дълго.

[marilyn]

Ревността си е болест. Няма много как да го промениш. Вероятно има комплекси, несигурен е в себе си и затова се страхува, че ще те изгуби. Най-добре си поговорете сериозно. Съветвам те да си помислиш дали искаш връзка с такъв човек.

[BeTheOne]

Ревността в една връзка означава, че няма доверие между вас. Липсата на доверие между вас означава, че рано или късно нещата ще приключат с раздяла.

Преди всичко приеми фактите.

Седнете и си изяснете нещата. Кротко и спокойно. Питаш го, къде е проблема и в какво. Изслушай го внимателно. Разбери дали си го разбрала напълно. Нека самия той е почувства напълно разбран. Опитай се да разбереш и после да бъдеш разбрана. Обясняваш му каква е ситуацията и как ти виждаш нещата. Даваш предложение за по-нататъшни действия. Така казано може да изглежда малко изпрограмирано, но в крайна сметка трябва да е мине през нещо подобно.

Ако искаш да продължиш връзката ще ти е необходимо търпение. Трябва да изградите доверие по между си, такова че момчето да престане с грешните представи.


Поздрави!


BeTheOne

[Lumia]

Първо благодаря на всички, има доста истина в това, което казвате!
Особено искам да наблегна на това:

При връзките започнали с интернет запознанство често се наблюдава този ефект. Просто човекът подсъзнателно си мисли "Щом тя се е запознала и е тръгнала с мен в чата, значи го прави и с други". Още повече, че това му е първа връзка и е неопитен. Явно залага много на нея, щом се е преместил в друга държава заради теб. Ревността е съвкупност от недоверие и страх. Недоверие в това, което прави и мисли партньора ти и страх от това, че може да го изгубиш или да останеш прецакан.

Поговори с него и му обясни, че тази неоснована ревност те обижда. Кажи му, че не ти е приятно постоянно да те следи какво правиш. Това няма да спре ревността му, но поне ще се замисли дали да я показва толкова или не. С времето би трябвало да започнете да си имате доверие един на друг. Ако не стане просто връзката ви няма да просъществува още дълго.

казвала съм му сигурно около 100 пъти, без кавги и скандали, докато накрая след 50-тия път не ми писне и почвам да се изнервям и да му казвам, че не желая повече да говоря с него за известно време. Аз му имам голямо доверие, защото знам, че никога няма да направи нещо подобно, има ли вариант мъжката логика да е такава: "ако аз го очаквам и стане, после няма да боли толкова" и затова да го прави? а от моя страна аз като му имам пълно доверие, въпреки че в момента е далече, хипотетично казано, той може да прави каквото си иска, а аз няма изобщо да се замисля , че е възможно.

Мислила съм си на няколко пъти да прекратя връзката заради това, но от една страна проблемът е, че много го обичам, много е мил с мен, а от друга страна, като се замисля колко неща е правил за мен, включително фактът, че заряза университета и се премести да живее при мен в друга държава (не съм го притискала или карала по никакъв начин, той го реши, но след 1 година се разбрахме да отиде да следва, за да не остане без образование) ми се струва направо невъзможно. Представи си , ако си него - да направиш толкова за един човек, а той накрая да те зареже.. така че за момента прекратяване на връзката не е възможно, а и не го искам.

Просто търся дали има някакъв начин да покажеш на някого, че може да ти има доверие и че няма нужда да те ревнува толкова много (и то от гей или тем подобни!)..