Цитирай Първоначално написано от papugai Виж мнението
@Aeternal
Понеже нямаш коментар, в който да не плюеш по комунистите и Русия да ми отговориш на един въпрос.
Къде щеше да е България след 45-та без тях, какво щеше да е България след 45-та без тях ?
Да те видя, колко ти е продухан мозъка и дали имаш обща представа от историята, щом само за нея говориш.
Какво ще видиш ти,бе? Сам си каза че си пълна нула по история
Да, вярно е, че Сталин се застъпва за намаляване на санкциите след WW2 за България като съвоюваща страна.
Но, не знам защо цари тази заблуда, че ако го е нямало СССР, тук е нямало да има едва ли не нищо.
Да, вярно е също, че болните амбиции на оня педераст Фердинант, който в желанието си да се изяви като ориенталска принцеса и да седне на трона в Инстанбул (Цариград) ни набиват в две национални катастрофи, всъщност още един пример защо едновластието е лошо нещо. Ако някой беше сложил педала на мястото му, сега можеше да е друго положението.
Да, вярно е също, че 50-те години започва една тежка индустриализация на страната, което обаче откъдето и да го погледнеш е тотална глупост. Защото на държава, която има отчайваща нужда от лека промишленост, хората не са имали дрехи, вилици, изобщо стоки от първа необходимост, а Червенков решава, че ние ще развиваме тежка металургия и машиностроене. Без ресурси.
Аз съм много зле с икономиката като цяло и избягвам да говоря по тази тема, но от обща култура съм наясно, че за да съществува един завод трябва да има достъп до 3 неща:
1.Транспорт
2.Енергия
3.Суровина
Транспорта как да е, не сме чак толкова планинска държава, пък и немците са построили бая жп линии, строят се и нови.
Енергията е малко по-сложна, АЕЦ-а почва да работи доста по-късно, но се строят доста ТЕЦ-ове така че, положението горе-долу адекватно.
Със суровината обаче удряме голямата греда. Руда нямаме и я внасяме от СССР. Обаче тая желязна руда докато дойде от Урал до Кремиковци става златна. И като се преработи, понеже нямаме развито машиностроене желязото и чугуна го продаваме пак на СССР.
Изобщо какъв е големия принос на комунизма, че построиха едни огромни, монументални заводи и комбинати които няма как да бъдат натоварени до такава степен, че да станат рентабилни.
А това, че ни обрекоха на изолация? Това, че след срива на затворената им система тези предприятия загинаха, те бяха и ограбени де, но и загинаха защото не могат да се съревновават със западните им конкуренти.
Писателя Георги Марков, който е и инженер пише, че през края на 60-те години цената на синия камък произведен в Девня е два пъти по-висока от тази на Белградските химически заводи.