ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[Niakoitam]

Защо просто не си отиде.Нали ми обеща че няма да се занимава с мен.Нали ми обеща че няма да мисли за мен
Казах му хиляди пъти че съм обвързана че няма право да е влюбен в мен.Искам да минат тези 2 дена и да си отиде на хиляди километри от мен.Искам да го няма не разбира че нищо не изпитвам към него .

Всъщност единственото,което би могло да го спре е принципността и самоконтрола заради това,че си обвързана и да се насочи поне временно или за постоянно към други.За чувства с няма право не може да се говори тъй като чувствата и разумът са две абсолютно различни неща.
На мен пък написаното ми бие по-скоро на голяма обърканост и от твоя страна.Струва ми се че е от тези хора,на които да дадеш шанс те спира единствено това,че си обвързана,което хич не е малко всъщност


Иначе по темата.
Ще ми се да можеше да съм от тези хора,които си заговарят извършват разни действия или пък заговарят разни напълно непознати без изобщо да им пука.Тип един чичка с някакво момче преди няколко дни както ме попита на спирката в селото ни на връщане в колко часът идва рейса и бла бла бала започна един непринуден диалог и пускане на шеги все едно сме първи приятели и се познаваме от 10 години...минимум.Или пък не чак толкова отдавна както една сервитьорка си обслужваше така започваше задушевни теми с непознатите без дори да им знае имената.Иска ми се да я имах и аз тази способност,да не са ми нужни общи приятели с някого и хей така да може да си започвам разговор с някои,който съм видял преди няколко минути например.Но не мога.Първо че някак често не ми идва отвътре,второ,че незнам избщо каква тема да подхвана и трето,че само при мисълта да го направя започвам да се чувствам предварително като някаква лепка,която само ще досажда.Дали поради ниско самочувствие или друга причина често ми е трудно да започна дори просто ззкачка с някои,който не ме е предизвикал.А така ми се иска да не ми пука от нищо и никой и да си се запознавам и с напълно нови хора и да си правя всичко,което ми е на сърцето и душата.
Е,понякога в редки случай това подтискане ме е спасявало и от проблеми де.И сега ми е пред очите как на една сбирка преди 3-4 години докато си танцувах една симпатична девойка нещо току се усмихваше и даже си ме и подхвана на танц.Хубавото е че в тоя момент не и показах какво и мисля и не бях импулсивен,защото се оказа,че всъщност била имала гадже и той бил на ръка разстояние от мен,че даже на една снимка ги бях прегърнал и двамата от двете ми страни..Е тогава можеше да стане наистина лошо както и те бяха една немалка компанийка

[Arctic]

Ще ми се да можеше да съм от тези хора,които си заговарят извършват разни действия или пък заговарят разни напълно непознати без изобщо да им пука.

Това.
Иначе, усещам как ще се гръмна вече, заради собствената си простотия. Първо, за к'во отидох на училище, и аз не знам, само дето се прецаках супер мазно, ама си тръгнах, де.
Как може винаги, когато изглеждам като лайно, с извинение, да срещам познати. Като изглеждам окей, никой, но изглеждам ли гадно, все някой познат. Няма такъв изрод като мен просто, ааа, толкова awkward бива ли да съм, бе.
И ме е налегнал един песимизъм, направо ми е разрушена мотивацията за цялото лято. Баси и работата просто. Да взема да се стягам, че ми писна вече.