Помните ли приятелите си от детството?

[0722]

Темата ми е провокирана от следната ситуация.
Когато бях малка се наложи да напусна родния си град. Естествено там останаха много приятели и роднини.
Днес 15 години по-късно открих един съсед от съседния блок в facebook, който помня и до ден днешен. Дори се оказа, че вече живее в града в който живея и аз. Писах му с надеждата да си спомни за мен, но честно казано дори не ме отрази. Доста се натъжих.

[sneakybeakylike]

Здравей,
попадна ми специално твоята тема и специално заради нея си направих регистрация.При мен се получи също доста гадна ситуация.Преди време когато бяхме ученици 8 клас мисля, бях на рожден ден на моя приятелка от детството.Понеже вече учехме в различни гимназий тя беше поканила нейни си приятелки които бяха от други градове и бяха дошли на гости в нашия град.Изкарването беше хубаво няма как да е иначе все пак рожден ден, даже на сутринта когато станах се чувствах гадно както след всичко хубаво което е свършило.Та там аз си харесах едно от момичетата, но тогава за 1 ден нищо повече не се случи.Бях я напълно забравил.Наскоро един приятел който също беше на рождения ден с мене ми напомни за нея и реших да я потърся в фейсбук.Първо като и исках приятелство седя 1 седмица и нищо.След това и се представих, написах и кой съм.Тя написа, че не ме помни.Въобще не си спомня за този рожден ден, че бил преди много години.Попитах я защо не дава приятелство, а тя отвърна, че след като не ме познавала нямало какво да си кажем толкова.След това спря да пише.Питах я защо спря, а тя отговори, че няма време за убиване и празни приказки.
Намеренията ми не бяга сериозни, просто исках да я чуя след толкова години, все пак един приятел никога не е излишен.Мисълта ми е, че хората се променят и не са това което ти си си представяла да бъдат след години.Някои го ползват като извинение, че не те помнят.
Това е от мен.Едва ли ще пиша повече мнения тук.Желая ти успех в живота!

[DisappointedDreamer]

Мхм.
Най-старите, които помня са тези от 2-ри клас. Всъщност, все още излизаме и се срещаме, а са минали точно 10 години.

Но, да. Хората се променят. Най-добри приятели в детството спират да общуват и не се интересуват един от друг, а вие очаквате някаква мимолетна среща с някого да е направила същото впечатление, каквото и на вас. Рядко се случва. И не е нещо неестествено.

[DarkTemplar]

Помня ги, но с повечето вече не поддържаме контакти и сме си изгубили дирите.

[468s468]

Помня ги , но те не ме помнят.

[AliceSw]

Най- първите ми приятели и съученици си помня от първи клас, с част от тях съм учила до 7- ми, с помним се, говорим си като се срещнем, имаме информация като цяло с кого какво се случва, на 2-3- ма съм загубила напълно координатите, странното е, че и от гимназията има хора, с които съм близка, но 6 гофини по- късно нищо не знам.

[RapExotic]

Хората се променят. Ако тогава сте си разменяли покемони и ви е било забавно, то днес, след толкова години, може да нямате и една обща тема за разговор. Тоест да сте си напълно непознати.

[DisappointedDreamer]

Хората се променят. Ако тогава сте си разменяли покемони и ви е било забавно, то днес, след толкова години, може да нямате и една обща тема за разговор. Тоест да сте си напълно непознати.

Това не означава, че не можеш да поздравиш другия, ако се засечете някъде; ей така, просто от учтивост.

[RapExotic]

Това не означава, че не можеш да поздравиш другия, ако се засечете някъде; ей така, просто от учтивост.

Да, но може просто да не го познаеш. През тези години са минали толкова хора през теб, че дори си забравил за съществуването му.

[Getyourfreakon]

Помня ги и те мен също, тъй като се засичаме доста често, но вече не си общуваме.

[tori]

Помним се, да. С повечето сме на здравей-здрасти и дотам, защото имаме спомени за разни изцепки и сложно се гледаме в очите. С някои се подминаваме като пътни знаци, правейки се, че не помним един за друг. С някои наистина не се помним и познаваме вече. С други пък можем да ланкаме с часове по улиците.
Наскоро даже минах покрай един съученик с компанията на прибиране от клуб, спогледахме се и аз извърнах глава. Не съжалявам, че съм изгубила дирите на тоя и оня, нито че подминавам някои от тях, защото са станали отрепки според моите разбирания. Авторке, човек има избор с кого да говори и с кого - не. Освен това може и наистина да не си спомня коя си. Не се обиждай, не е кой знае какво.

[anonymous895156]

За тези от детската градина дори не подозирам, че някога съм ги познавал, когато ги срещна на улицата, а те даже ме поздравяват и ми знаят името
деменцията се обажда

[HellMoon]

Има хора, които не съм виждала от много години и дори да се засечем, ще ги подмина без да ги позная.
Има и такива, които са се превърнали в боклуци и предпочитам да не общувам с тях.
С трети и до сега поддържам връзка, не толкова силна както преди, но я има. Най-добрата ми приятелка, с която израснахме заедно до ден днешен е с мен. Благодарна съм, че я имам и се надявам още дълги години да се подкрепяме.
На всеки се случва да забрави някого или да бъде забравен, затова не го приемай толкова лично, случва се.

[~The Smile~]

Да, много добре помня всичките си приятели от детската градина, обаче отдавна не сме се виждали и не сме си говорили.
Няколко дни след като влязох в ново училище забелязах едно момиче от съседния клас, с което бяхме в детската градина. Аз я познах, но съм сигурна, че тя мен не.
Имам една единствена приятелка от детството, с която поддържам контакти, но напоследък доста се отчуждихме... не е както едно време.

[skatew]

Още сме си най-добри приятели

[mira va4eba]

И аз съм като теб. Преместих се в друг град и всички приятели останаха в града който напуснах В новият град не познавах никого. И сега лятото като ходя на гости на баба ми и дядо ми и други родни там не се виждам с никой. Защото съм се изпозабравила с всички и така. Но сега в новият град съм вече почти 9 години и имам много приятели много спомени и така. И ако някой ме накара да се върна в другият град който напуснах ще им откажа.А дали ги помня ами няколко момичета 2-3 най много.

[SpiritInBlack]

Естествено. Ние май сме последното поколение с хубаво детство. Поддържам връзка с голяма част от тях.

[xoxi]

Помня ги всичките. И те ме помнят.
С някои въобще не се отразяваме, с други сме на здравей-здрасти, с трети пък най-редовно си излизаме, когато ни домъчнее един за друг и за миналото. Хора всякакви. Аз към всички съм запазила добри чувства и отношението би ми било едно и също, но се държа така, както се държат и те с мен. Като цяло ми е все тая.

[d-r.Zob]

Когато се прибрах в България всички се сещаха за мен "ооо как си", "къде беше" и т.н. След това като научиха това, което искат да знаят, повече не ме търсят болшинството от тях. Все пак става дума за приятели от детството, нали. Вече от тийнейджърските години сме на друго ниво, не просто като съграждани, а хора, които поддържат някакви по-близки отношения, знаем си не една и две кирливи ризи. Така че няма какво да ме грее помня ли ги, не ги ли помня. По физиономии се знаем с тези от детството, но какво сме лудували по улиците, помня ли всичко...

[nqmaznacheniee]

помним се, с един от тях така или иначе пак сме в една компания, с други излизаме често, с трети сме само на едно здравей, двама вече не живеят в България.. малее ся като се замисля колко много деца бяхме в махалата, а сега улицата е празна даже миналата седмица случайно се заприказвахме с един съсед, който постоянно ни гонеше и ни се караше и ми вика смятай колко се е променило положението щом сега дори няма на кой да направиш забележка, че вдига шум до късно