Съществуват ли духове,или просто въображение?

[chupachups]

На мен ми се бяха случили някакви подобни неща... Когато кучето ми почина (бях на 9) го погребахме с баща ми под една бреза извън града. Когато стана 1 година от смъртта му с тати посадихме на село една бреза. Тя страшно бързо порасна и стана много здрава и с дълбоки корени и аз реших да издълбая на стъплото и едно сърце, с първата буква от името на кучето ми в сърцето. След няколко дни, отидохме на брезата, къдете го бяхме погребали и на брезата имаше същото сърце, със същата буква и всичко. Нищо не бях рисувала и тати също. Абсолютно копие на първото. Кучето ни беше част от семейството, мен много ме пазеше и се грижеше много за мен. Родителите ми, са ми разказвали, че когато са излизали навън с количката да ме разхождат, кучето седяло до мен и лаело всеки, който се доближи до мен и ако тати не му кажел, да не лае не спирал и ме пазел повече дори от храната си. Аз още тогава усещах силна връзка с него, дори да е куче и да прозвучи нелепо.
Друга снимка пак свързана с кучето ми, беше когато един ден се прибрах в нас и нямаше никой и каишката му беше под един скрин на който имаше негови снимки, а тази каишка даже не знаех къде е, до тогава.
Също така той много обичаше топки и в нас често падат едни едни топки за тенис, понеже преди тренирах тенис и още ги пазим или някви кръгли предмети и вече почвам да се плаша...
Имам чувството, че изтрештявам

[xNarcisseNoir]

На мен ми се бяха случили някакви подобни неща... Когато кучето ми почина (бях на 9) го погребахме с баща ми под една бреза извън града. Когато стана 1 година от смъртта му с тати посадихме на село една бреза. Тя страшно бързо порасна и стана много здрава и с дълбоки корени и аз реших да издълбая на стъплото и едно сърце, с първата буква от името на кучето ми в сърцето. След няколко дни, отидохме на брезата, къдете го бяхме погребали и на брезата имаше същото сърце, със същата буква и всичко. Нищо не бях рисувала и тати също. Абсолютно копие на първото. Кучето ни беше част от семейството, мен много ме пазеше и се грижеше много за мен. Родителите ми, са ми разказвали, че когато са излизали навън с количката да ме разхождат, кучето седяло до мен и лаело всеки, който се доближи до мен и ако тати не му кажел, да не лае не спирал и ме пазел повече дори от храната си. Аз още тогава усещах силна връзка с него, дори да е куче и да прозвучи нелепо.
Друга снимка пак свързана с кучето ми, беше когато един ден се прибрах в нас и нямаше никой и каишката му беше под един скрин на който имаше негови снимки, а тази каишка даже не знаех къде е, до тогава.
Също така той много обичаше топки и в нас често падат едни едни топки за тенис, понеже преди тренирах тенис и още ги пазим или някви кръгли предмети и вече почвам да се плаша...
Имам чувството, че изтрештявам

Ама разбира се... вие не знаете ли, че мъртвите души могат да дълбаят по стъблата на дърветата!!
Разби ме...