Лицемерие ли е?

[oTPoBHa]

Напоследък все по-често попадам на следната ситуация - засичам се случайно със "стари приятели" от тийн годините (да кажем отпреди 5-6 години), с които все още си имаме координати и всеки може да викне другия когато иска общо взето, и се почва едно "оооооооо, (...името), ама кво ставаааа, ама къде сиии..", "айде с нас еди-къде си" или "аре да правиме тва тва и тва" и т.н., но реално през останалото време този човек не поддържа никакви контакти с тебе и дори и нещото, за което те кани да вършите заедно (примерно каране на колело, излет и т.н.) , да го прави с други хора, пак няма да се сети за теб да те извика, а само ще се прави на голям приятел като те засече.
Мисълта ми е следната - има ли някакво количество лицемерие в това да видиш на живо някой човек, който не си виждал от много време, да му се усмихваш, да му се мазниш дори, прегръдки, мили думички и т.н., но реално без да се сещаш за него през останалото време?

[SpiritInBlack]

Зависи адски много от ситуацията и хората. Замисли се , сигурно и самата ти го правиш често и се обаждаш на свои познати само когато имаш нужда от тях. Когато видя познато лице не гледам в земята и да го подмина , а спирам да си поговоря с него/нея. Не правя планове обаче за бъдещи излизания

[toad]

Държат се приятелски, но не са ти големи приятели. Проста констатация. А това, че имало лицемерие тука е просто за добрия тон на срещата, страничен фактор. Лицемерието и етиката са доста близки в случая. Ако те отбягват и странят и ти хвърлят едни погледи само, като се разминавате тогава ще създадеш тема "Защо толкова добри приятели от училище сега не ми говорят" .

[xoxi]

Според мен има голямо количество лицемерие.
Въпрос на възпитание е да поздравиш човек, когото познаваш, дори да не сте се чували или виждали от години. Но да се правиш, че ти е пръв приятел и изгаряш от нетърпение да излезеш с него, това вече не го приемам за чиста монета. Особено при положение, че в днешно време може да се общува всекидневно в сайтове като фейсбук, програми като скайп и т.н. Човек ако държи на теб, няма да чака да те види, за да те покани да излезете или да се поинтересува как си, какво ново около теб и все от тоя ред неща.
Аз такива покани никога не приемам, а на въпросите отговарям съвсем общо, без да конкретизирам каквото и да било. Да, добре съм, благодаря, всичко е наред, трябва да тръгвам, благодаря за поканата, но няма да мога, до скоро виждане, чао.

[oTPoBHa]

Държат се приятелски, но не са ти големи приятели. Проста констатация. А това, че имало лицемерие тука е просто за добрия тон на срещата, страничен фактор. Лицемерието и етиката са доста близки в случая. Ако те отбягват и странят и ти хвърлят едни погледи само, като се разминавате тогава ще създадеш тема "Защо толкова добри приятели от училище сега не ми говорят" .

Благодаря за мнението, toad. За мен лично то идва малко пристрастно и препращащо към определена група от хора, които търсят внимание и начин да бъдат забелязани от други, важни за тях хора, но този случай далеч не е такъв. С въпросните хора сме имали общо някога, но не и сега, и аз не пиша от позицията на човек, за когото това е проблем. По-скоро е нещо като допитване към напълно непознати, защото ми е интересно на кое днес се гледа като лицемерна проява и на кое не. Може би аз не съм обяснила добре в горния пост и грешката е моя. Случаят не е точно такъв, какъвто го описваш, защото аз не търся внимание от въпросните хора, по-скоро получавам твърде много внимание, все едно сме "големи приятели", защото всъщност не сме, и за мен това не е проблем. Надявам се да е станало по-ясно сега.

Колкото до това, че понякога търсим хората само когато имаме нужда от тях, смятам това за лицемерна проява и аз лично не го практикувам. Пример - сесия и лекции - въпреки, че имам липсващи лекции, не бих ги взела наготово от някой, защото това е чиста форма на възползване. Мога да се възползвам, но не бих. Онзи ден си говорихме с една колежка, която дори предложи да ми даде лекциите си, но аз отказах. Има и други начини да си набавя необходимата информация за изпитите, това определено не е единствения начин.

[yakuza_]

Аз обикновено питам: -Как си? (кратка пауза) Не, сериозно не ме интересува.
Като цяло чувствам само един от бившите си съученици като авер, а с него се познавахме от много малки. С останалите няма много какво да си кажем. А и аз по принцип не изпитвам нуждата да общувам с всеки. Бил съм 4 години с хора в един клас и не съм им казал повече от две изречения. Даже тая година правя 5 години откакто съм завършил, но като гледам почти никой, няма желание да вижда другите. (вкл и аз)

[anonymous708973]

Даже тая година правя 5 години откакто съм завършил, но като гледам почти никой, няма желание да вижда другите. (вкл и аз)

Хах, аз защо си мислех, че си набор или дори по-малък?

[Auriss]

Мда, могат изключително досадни да станат такива индивиди. При възможност се правя на луд и подминавам; ако ме забележат обяснявам, че бързам и се омитам. Не знам какъв кеф им прави на хората да плямпат общи работи и да ти губят времето с историите си.
Честно казано си мисля, че и 'те' го възприемат като някаква досадна формалност и го правят по навик.

[qhnalametlata]

Има два начина да престане да те притеснява въпроса (или хората) - игнор или дезинформация. Второто може да бъде дори супер забавно, защото често се случва митовете и легендите, с които подхранваш лицемерите (ако са наистина такива) да се върнат при теб в невероятно извъртян или преувеличен вариант.
А ти се опитай да гледаш подобни ситуации повече като страничен наблюдател, отколкото като пряк участник във "филма"

[RapExotic]

Лицемерно е, ако едно време в гимназията не са ти обръщали чак такова внимание, а сега като те видят ти се правят на приятели. Иначе ако сте си били близки и сте се позабравили заради обстоятелствата не виждам нищо лошо да се даржът така като те видят. НО също така ако си постигнала нещо повече от тях, образование работа, а те са си останали със средното е доста често срещан феномен подмазването. Обикновенно голяма част от хората се сещат за някого само, когато имат нужда да им свърши някаква работа.

[anonymous908491]

Хахахаха, срещнала някой в нета и веднага го смята за приятел.
Не знам дали е лицемерие, но е олигофрения да очакваш някой да си мисли за теб.
Научи разликата между познати и приятели, след това може да не те избягват, глупавите хора общуват главно с такива.

[AnnieHahha]

И при мен в повечето време е така,ама им тегля по една майна и ме оставят намира (:

[d-r.Zob]

Мисълта ми е следната - има ли някакво количество лицемерие в това да видиш на живо някой човек, който не си виждал от много време, да му се усмихваш, да му се мазниш дори, прегръдки, мили думички и т.н., но реално без да се сещаш за него през останалото време?

Това е животът занапред - радваш се, когато някой ти се усмихва лицемерно, защото другият вариант да си напълно безперспективен и всички да те отбягват. Тогава си аутсайдер - бедняк, клошар, самотна майка и т.н.

[hitrusha]

Да лицемерно е, но това не трябва да те учудва, защото е често срещано особено при момичетата. Като цяло щом един човек не те търси не трябва да очакваш нищо от него.

[EinGutesKind]

Като цяло щом един човек не те търси не трябва да очакваш нищо от него.

Това не е много точно, щото и двамата ако така мислят, ще реват сами в леглата си за другия, ама няма да се обадят, мислейки си че на другия не му пука ...

[didi_marin0va]

Напоследък все по-често попадам на следната ситуация - засичам се случайно със "стари приятели" от тийн годините (да кажем отпреди 5-6 години), с които все още си имаме координати и всеки може да викне другия когато иска общо взето, и се почва едно "оооооооо, (...името), ама кво ставаааа, ама къде сиии..", "айде с нас еди-къде си" или "аре да правиме тва тва и тва" и т.н., но реално през останалото време този човек не поддържа никакви контакти с тебе и дори и нещото, за което те кани да вършите заедно (примерно каране на колело, излет и т.н.) , да го прави с други хора, пак няма да се сети за теб да те извика, а само ще се прави на голям приятел като те засече.
Мисълта ми е следната - има ли някакво количество лицемерие в това да видиш на живо някой човек, който не си виждал от много време, да му се усмихваш, да му се мазниш дори, прегръдки, мили думички и т.н., но реално без да се сещаш за него през останалото време?

Аз никога не съм могла да разбера какво е това прегръщане и целуване на всякакви мастии, които познаваме и срещаме по улицата. Аз от де да знам тия какво са си слагали в устата, че ще им давам да ме целуват. В такива случаи се дърпам и ги моля да спазват дистанция. Така общо взето си решавам проблема, за който авторката говори.