- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Полиамория
Какво мислите за връзките които не са моногамни и бихте ли го практикували?
Информация: полиаморията е когато се виждаш с няколко човека, всеки от който е съгласен на това и знае за останалите, като той също може да се вижда с други хора ако иска. Някои са с един "главен" партньор и няколко "второстепенни", с които нещата не са толкова сериозни; други са с повече от един главен партньор (тоест сериозни връзки които могат да продължават години). Помага при връзките от разстояние. Не е за всеки, естествено, и не съм чувал някой да твърди, че полиаморията е по-добра от моногамията.
^ Това е само резюме, ако се интересувате има повече информация в интернет.
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
некъде четох,че моногамните хора били по-интелигентни
<a><img></a>
Извращение е..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Аве яяяя
И ест че има логика, това е надграждане все пак във взаимоотношенията.
тва некъв евфемизъм за секс на аванта ли е
Който иска, що не? Стига останалите наистина да приемат това за нормално и окей, а не щото възлюбения им си е навил на пръста, че иска да ги върти по няколко. Не е за мен и ако моя партньор ми го предложи, бих се разделила с него, защото аз лично го приемам като единственият, с когото искам да бъда на този етап и щом цифра години съм с него, значи съм доволна и от отношенията ни, и от секса, който правим. Съответно ми е достатъчен и не гледам други.
Виж, ако е нещо не дотолкова сериозно и не сме чак влюбени, бих пробвала - защо не?
Напълно съм ЗА, стига всичко с всички да е Ок. Това за единия главен партньор ми допада повече, пред това да имаш двама и повече 'главни'. И напълно вярвам, че може да изпитваш искрена и каквато се сетиш дълбока и нам си каква любов към този човек и в същото време да се срещаш и с други. Той също. Проблема е (поне при мен), че това си го мисля само на теория. Иначе е най-най-ама най-добрия вариант, в който никой не би страдал, защото би следвало да са напълно наясно със ситуацията.
Дори понякога ей така.. ми се е искало да съм в такава ситуация, само дето никой няма да иска да ме обича по начина, по който искам. Следователно няма да иска да е с мен и да е Той. Това разбира се са някакви хипотетични работи.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
no u
Хммммм човеците са по-сложни, ако търсиш някой друг това не значи, че сегашния ти е дефектен. Въпреки че ако постоянно сте заедно и имате време един за друг, може наистина да няма смисъл от други.
Аз съм го пробвал, но предимно с по-несериозни и дистанционни неща. Главната ми мотивация е, че не виждам добра причина за 1-1 ограничението на връзките, а не защото ми пречи. Иначе е много сладко ^^
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
Не че е дефектен, а достатъчен. Лично аз съм на принципа, че харесам ли си един вид дънки (биват прави, слим, шалвари, висока талия и така нататък), ще продължавам да си купувам точно от тоя вид, защото смятам, че ми пасват. С хората е същото - харесала съм си вече един човек, нагодила съм се, доволно ми е като е покрай мен, приятно ми е, химическите процеси продължават да врат и кипят, има страст, перфектни са ни чисто човешките там отношения. Защо да го сменям като ми е напълно достатъчен? Или като за случая - защо да вземам втори?
Отврат ми се струва да живееш в свят, в който нещо подобно е норма - малко неща има за ценене и мисля си партньорът ти е едно от тях.
Предполагам това ти отговаря на основните въпроси и произтичащите от тях -- ако изобщо замисълът на темата е каквото си мисля.
ще ти носят ли удовлетворение плитките, напомнящи на фарс взаимоотношения с индивиди, в които виждаш просто някой и друг плюс ?че не виждам добра причина за 1-1 ограничението на връзките
някои хора гледат да няма минуси - откъде желание за 'още' в такъв случай ?
@тори:
Според мислите ти, той ти е достатъчен. Също така според мислите ти, ако вече имаш някой който ти е достатъчен, не възнамеряваш да търсиш нов. Следователно, ако се водиш само по мислите си, няма да потърсиш някой друг - и тук съм съгласен с теб. Несъгласен съм само с презумпцията, че хората се водят по мислите си и по неща които разбират или контролират - особено когато става въпрос за неща в които емоциите са важни и са приоритет. Това че си убедена че той ти е достатъчен, само по себе си не би спряло "задкулисните" процеси в мозъка ти да те накарат да изгубиш всякакво привличане към него или да почне да ти е досаден - тук нямаш думата, става без твоя избор, знание или намеса, също така без негова вина. Причини си има, но са дълбоко в еволюционната психология, която посочва ясен "мотив" на мозъка ти да те кара да казваш едни неща, а същевременно да изпитваш желанието да правиш други и накрая да се чувстваш виновна, да запомниш променена история, а може би да обясниш ("рационализираш") поведението си с нещо и да решиш, че е било разумна причина, така че да си съгласна с действията си. Не говоря задължително за изневяра, могат да се получат и много други кофти неща - отчуждаване, пасивна агресивност, загуба на симпатия, понижаване на приоритета (става ти по-малко интересен), дори чувства на неприязъм/омраза и желание да се отдалечиш от него, а след това да го виждаш като конкуренция за социален статус и да искаш да се докажеш като по-вървежна от него. Тия неща се активират без някаква видима "причина" и често в обстоятелства, в които никога не би направила умишления избор да си такава. Повечето хора не правят проблем от липсата на умишлен избор, защото не могат да намерят желанието да вървят право против инстинктите си, което се изисква за да бъдат себе си, неповлияни от контрола на мрачните кътчета на мозъка им.
Иначе не съм обсъждал дали имаш полза от полиамория, казвам само че по принцип хората не се водят по такива прости логични правила (въпреки че понякога си мислят, че се водят). Всъщност не мисля, че полиаморията решава посочения от мен проблем. Тоест давам го яко офтопик
@аурис:
Защо да е невъзможно да се цени партньора извън моногамна връзка? Изобщо каква връзка има наличието на втори партньор с отношенията към другия?
Замисъла на темата беше да видя какво мислят форумците и колко е популярно тук - иначе за себе си съм си убеден.
Ирелевант - полиаморията не работи така. Така или иначе, моите лично представи за връзка са толкова различни от общоприетите, че не знам дали е уместно да ползвам думата 'връзка' - правиш грешни презумпции за целите и вкуса ми.ще ти носят ли удовлетворение плитките, напомнящи на фарс взаимоотношения с индивиди, в които виждаш просто някой и друг плюс ?
някои хора гледат да няма минуси - откъде желание за 'още' в такъв случай ?
Пък отделно техническа забележка - за повечето неща, не можеш да разделиш наличието на плюсове и липсата на минуси като две отделни неща. Ако искам да търся просто някоя с която да нямаме конфликти, тогава ѝ трябват няколко конкретни плюса - добър самоконтрол и спокоен характер. Същите качества могат да се представят чрез липса на минуси (липса на импулсивност и на негативни емоции (Neuroticism от Big Five)). А и по принцип целите, които казваш че имам, не се постигат задължително чрез липса на минуси.
И по-основна забележка: казваш че гледам само да пасва минимумите за да се разбираме, вместо да е специална с нещо - всъщност единствено от теб идва това твърдение за предпочитанията ми, на базата на което ги критикуваш.
И в крайна сметка повечето хора са си доста интересни и уникални, даже да имаше основание да кажеш че не подбирам, това не е основание да кажеш, че взаимоотношенията ми с тях и желанието ми да съм с тях ще са ниски. Мога да си представя да съм даже с най-неприятните за мен момичета, стига да се науча да ги разбирам и да знам как да им въздействам. В доста случаи би било по-лошо от нищо, но не поради причините които изброи.
tl;dr правиш много презумпции относно нещата които правя и резултатите които ми харесват.
Последно редактирано от StringTheoryPracticist : 07-20-2014 на 02:09
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
много обяснения, а исках да ги избегна още с първото си изречение ;3
Това е съществената частИ по-основна забележка: казваш че гледам само да пасва минимумите за да се разбираме, вместо да е специална с нещо - всъщност единствено от теб идва това твърдение за предпочитанията ми, на базата на което ги критикуваш.
И в крайна сметка повечето хора са си доста интересни и уникални, даже да имаше основание да кажеш че не подбирам, това не е основание да кажеш, че взаимоотношенията ми с тях и желанието ми да съм с тях ще са ниски.
Това е съществената част от моето мнение.Отврат ми се струва да живееш в свят, в който нещо подобно е норма - малко неща има за ценене и мисля си партньорът ти е едно от тях.
Или казано по друг начин - интересът ми към някой е праропропорционален на възприетата (от моя гл точка) неповторимост на този човек. И съм абсолютно убеден, че не съм единствен.
Извинявам се, ако е прозвучало сякаш те вкарвам в някаква рамка. Смис. то е така, де, но не е било с цел да те обидя, а и едиствената алтернатива е да ти дам сдъвкано и незадоволително 'умерено' мнение.
Сега знаеш аз как гледам на подобни взаимоотношения и защо - нали това е идеята на темата в крайна сметка ;]
хм? не съм се обидил, нз дали съм прозвучал обидено ^^
Аз пък съм се научил да виждам всеки според това колко статистически редки са му качествата - реалист съм за всички важни неща. Примерно ако е 1 на 10 в нещо положително и много важно, а друго не знам - това го прави максимум 1 на 10 (всъщност по-малко заради regression towards the mean - колкото по-представителни за характера са останалите качества, толкова по-малко). Ако освен това е 1 на 3 в някое по-маловажно положително качество, това не го прави "максимум 1 на 30" (щеше ако другото качество е също толкова важно и ако силно ценя комбинацията им), а по-скоро другото е умаловажено, така че по-скоро максимум 1 на 15-20 примерно. Но ако знам и трето качество, което вече е силно негативно, и там е 1 на 4, тогава всъщност рядкостта ще спадне с някакъв фактор. Интересувам се от рядкостта на обща полезност/сходност/привличане и за нея говорих досега. Даже за най-специалните и страхотни момичета които познавам съм направил преценка на стойността. Ако е наистина силно уникална в нещо, примерно 1 на милион (това може да се получи лесно с комбинация от неща, примерно име + специфични черти на лицето), гледам единствено колко стойност ѝ придава това, а не колко лесно ще намеря някоя с точно същата комбинация - има и други с различна, също толкова прекрасна комбинация която е 1 на милион; също така най-вероятно бих го заменил за много по-важно качество на по-ниска честота - не бих се поколебал ако е примерно за IQ 1 на 40 000. Така съм много преди да чуя за полиаморията.интересът ми към някой е праропропорционален на възприетата (от моя гл точка) неповторимост на този човек
Другото ми е трудно да коментирам, както казах вече не съм засегнат, въпреки че сигурно съм в настроение за спорене и вероятно с по-висока от нормалната ми доза предубеденост към моята страна - усещам това, нормално е като съм изморен, но ще ми коства прекалено много усилия/енергия за да го оправя за да си струва. Освен това май няма какво да коментирам, освен ако не съм пропуснал нещо. Накрая улавям по-фини намеци за уникалност, специалност и отклоняване от умереното, но това вече го коментирах, мога само да добавя, че не държа на това какво *символизира* връзката, но винаги държа на техническите детайли, от които се определят как работят нещата. На мнение съм, че Вселената не се води от естетика, колкото и изкушаващо е да мислим, че се.
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
Според т'ва, което видях Зарко си води връзките с тефтерче и калкулатор в ръка![]()
Ае стига т'ва е връзка.. полиаморна, моногамна или уат соу евър си е връзка.. ;с
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Съгласна, че има (сравнително) малко неща за ценене и партньорът е едно от тях. Точно в момента не искам да разтягам повече, обаче ми се струва, че немалка част от хората, които са "за" такива връзки, говорят теоретично. Теоретичното говорене в случая предразполага към някаква от моя гледна точка изкуствена заземеност. "Аз съм обективен, ненаивен и следя истинското случване на нещата" ~ някаква подобна история.
Да, пак не ми се получи да го обясня добре xDD. Идеята ми е, че в такава ситуация обикновено се стремиш да се покажеш като рационалист и стигаш до там, че стабилно ти се смесват възприятията за "идеална" връзка.
Прави са хората, че единственото безкрайно нещо е човешката глупост. Сега чакам да пуснете тема дали харесваме брюнетки, блондинки или червенокоси и да кажем защо.