ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[Niakoitam]

Вет, който работи по телефона? Да се смея ли, да плача ли...Заведи котето, ако няма надежда да се оправи, поне имаш вариант да му направят евтаназия, за да не се мъчи...

За съжаление в малките градчета е така.Ветеринарите разбират повече от добитък отколкото от кучета и котки.Един ветеринар преди време ни беше дал за крака на заека (който си е за ядене де) някакво лекарство с думите:'Абе защо не го изядете?"дето му го влоши още повече.Той пък този заек се оказа корав и като му го спряхме му опаднаха разни костици и понеже ни беше първият не го клахме.Изкара си още много време.А и воденето на ветеринар не зависи много от мен.

Иначе котето както е тръгнало скоро само ще си се евтаназира.Преди половин час ходихме с майка ми да го видим и ми стана много жал.Почти напълно изстинало,не му достига въздух и отвреме наврме си отваря устата като риба на сухо подмяуквайки някой и друг път.Устата му е цялата посиняла,очите са му широко отворени,дишаше почти незабележимо и не реагираше кой знае колко на външни дразнители...

А иначе този предишният ни близо 13 годишен котарак сме го връщали веднъж към живота (предпоследният път) за да му се порадваме още около година и половина като го хранехме със супа и вода с лъжички и спринцовки.Обаче когато му настъпи часа дори и това не помогна.Може би това,че сме от толкова малък град,а и не можем да си позволим кой знае какви скъпи операции също беше решаващо.

И с оплешивяне сме се сблъсквали-микроспория и с влачене на крака и с течове и с леки запушвания,но с увредени венци не можахме...

[anonymous708973]

Иначе котето както е тръгнало скоро само ще си се евтаназира.Преди половин час ходихме с майка ми да го видим и ми стана много жал.Почти напълно изстинало,не му достига въздух и отвреме наврме си отваря устата като риба на сухо подмяуквайки някой и друг път.Устата му е цялата посиняла,очите са му широко отворени,дишаше почти незабележимо и не реагираше кой знае колко на външни дразнители...

Не знам колко ти е жал, ама ако те беше толкова жал, щеше да го закараш до най-близкия голям град. Едва ли сте на 100 км от всичко живо, нали?

Научих днес добре, съвестта ми е чиста като сълзица.
Глътнах един фреш от грейпфрут, мнооого добре ми дойде в тая гадна жега, заминавам с песа на разходка и после за едно бързо бягане във фитнеса. Пък вечерта мисля да си попишем, ако не и да се чуем, че утре с тая операция... милият. И тъпото е, че няма как да му помогна.