*ТЕАТЪР*

[paradosou]

"Сериозен театър" като чуя веднага правя асоциация с всички, които обясняват колко е важно да се чете "сериозна литература" . Последното, което искам, е да се заяждам, обаче Сиромахов е прав за парвенющината. Кой определя кое представление има смисъл? Съгласна, някои са много изпипани и не им липсва дълбочина, разколебават ти схващания... Други са преди всичко за забавление, да разтовариш с тях. Свят широк, хора всякакви, както казва клишето. Всъщност аз не виждам причина, която би спряла един човек да посещава и двата типа постановки; тук се намесва настроението. Хората, които не са част от масовото, се открояват по естествен начин, дори от време на време да се сливат с тълпата. Изпитването едва ли не на чувство за превъзходство не е особено адекватно; мое мнение.
Казаното досега ми напомня за вечния спор в изкуството - дали то трябва да стига до максимално много хора, да е достъпно и "просто/изчистено", или да привлича само малки групи с определен вкус xD.

[feel_me19]

"Сериозен театър" като чуя веднага правя асоциация с всички, които обясняват колко е важно да се чете "сериозна литература" . Последното, което искам, е да се заяждам, обаче Сиромахов е прав за парвенющината. Кой определя кое представление има смисъл? Съгласна, някои са много изпипани и не им липсва дълбочина, разколебават ти схващания... Други са преди всичко за забавление, да разтовариш с тях. Свят широк, хора всякакви, както казва клишето. Всъщност аз не виждам причина, която би спряла един човек да посещава и двата типа постановки; тук се намесва настроението. Хората, които не са част от масовото, се открояват по естествен начин, дори от време на време да се сливат с тълпата. Изпитването едва ли не на чувство за превъзходство не е особено адекватно; мое мнение.
Казаното досега ми напомня за вечния спор в изкуството - дали то трябва да стига до максимално много хора, да е достъпно и "просто/изчистено", или да привлича само малки групи с определен вкус xD.

А защо да не е важно да се чете сериозна литература? Да не би да поумнееш малко ли?
На въпроса кой определя дали представлението има смисъл - зрителите. Хората, които ходят на театър са два типа - масова публика, чиято единствена цел, когато отиде на театър, е да се посмее на глупавите шеги на някой "голям актьор" от малкия екран и да види една постановка, която знае наизуст (пак от малкия екран). Като цяло тази публика не очаква смисъл/поука от целия този "театър". А както казваш ти - отива да се разтовари.
Другият тип публика може да се каже, че разбира(или пък се интересува) малко повече от театър. За тази публика не е важно дали играе някой известен артист, а дали целият труд на режисьора и целият екип има смисъл. И тук не става въпрос за историята, а за посланието. Не изключвам, че тези хора оценяват и декора, музиката, костюмите - тези неща играят много важна роля за самото представление. Та, искам да кажа, че този тип публика оценява цялостно пиесата, а не единствено дали е било смешно или тъжно. Има разлика, а?
Да, настроението играе важна роля какво представление ще избереш да гледаш. На мен не винаги ми се гледат драми или пък винаги само комедии. За мен българският театър много наподобява американските филми или т.нар "бози". За щастие, понякога сред тях се открояват наистина добри и стойностни неща. Същото е и в театъра. За това казваме, че напоследък българският театър се е превърнал в "чалга". А чалгата се харесва на 99% от хората - затова тя се прави често и по много. И в един момент масовият зрител не му прави особено впечатление, защото е заобиколен от това. Свиква се.
Много ми е смешно, че смяташ хората, които умеят да ценят театъра, за такива, които изпитват чувство на превъзходство. Това е абсурдно. Може и да има такива. Аз поне не съм от тях. Просто се опитвам да насочвам хората към по-истински и стойностни неща. Това, че някой предпочита по-лесно смилаемото, за което мозъка не мисли много, си е лично негов проблем.

[paradosou]

А защо да не е важно да се чете сериозна литература? Да не би да поумнееш малко ли?

Хубаво е да си посягал към различни стилове . Общо-взето нещата са комплексни. Обикновено взимаш книга, която не се чете за 2-3 дена, от някаква потребност (май силно казано); защото искаш нещо провокиращо и си любопитен какво ще ти предложи авторът. 'Поумнял' си преди да я вземеш именно заради желанието. Евентуално 'поумняваш' и докато прекарваш време с нея. Първото изречение на предишния ми пост не е написано ей така, от нищото. Заговаряли са ме уж неангажиращо и като разберат, че не съм в час с по-голямата част от руската класика, са ме отписвали .

Много ми е смешно, че смяташ хората, които умеят да ценят театъра, за такива, които изпитват чувство на превъзходство. Това е абсурдно. Може и да има такива. Аз поне не съм от тях. Просто се опитвам да насочвам хората към по-истински и стойностни неща. Това, че някой предпочита по-лесно смилаемото, за което мозъка не мисли много, си е лично негов проблем.

А дали пък на хората, които ценят театъра, няма да им харесва, че зрителите в залата са много различни?
Последните ти изречения сриват тезата, че в теб липсва усещане за превъзходство. Ако беше вярно, нямаше да има причина да говориш за насочване към по-истински неща. Ти така буквално заявяваш, че вкусът ти е по-развит.

[shakira96]

А защо да не е важно да се чете сериозна литература? Да не би да поумнееш малко ли?
На въпроса кой определя дали представлението има смисъл - зрителите. Хората, които ходят на театър са два типа - масова публика, чиято единствена цел, когато отиде на театър, е да се посмее на глупавите шеги на някой "голям актьор" от малкия екран и да види една постановка, която знае наизуст (пак от малкия екран). Като цяло тази публика не очаква смисъл/поука от целия този "театър". А както казваш ти - отива да се разтовари.
Другият тип публика може да се каже, че разбира(или пък се интересува) малко повече от театър. За тази публика не е важно дали играе някой известен артист, а дали целият труд на режисьора и целият екип има смисъл. И тук не става въпрос за историята, а за посланието. Не изключвам, че тези хора оценяват и декора, музиката, костюмите - тези неща играят много важна роля за самото представление. Та, искам да кажа, че този тип публика оценява цялостно пиесата, а не единствено дали е било смешно или тъжно. Има разлика, а?
Да, настроението играе важна роля какво представление ще избереш да гледаш. На мен не винаги ми се гледат драми или пък винаги само комедии. За мен българският театър много наподобява американските филми или т.нар "бози". За щастие, понякога сред тях се открояват наистина добри и стойностни неща. Същото е и в театъра. За това казваме, че напоследък българският театър се е превърнал в "чалга". А чалгата се харесва на 99% от хората - затова тя се прави често и по много. И в един момент масовият зрител не му прави особено впечатление, защото е заобиколен от това. Свиква се.
Много ми е смешно, че смяташ хората, които умеят да ценят театъра, за такива, които изпитват чувство на превъзходство. Това е абсурдно. Може и да има такива. Аз поне не съм от тях. Просто се опитвам да насочвам хората към по-истински и стойностни неща. Това, че някой предпочита по-лесно смилаемото, за което мозъка не мисли много, си е лично негов проблем.

Радвам се, че в този форум има поне един човек, разбиращ от театър. Евала!

[psychopath]

Радвам се, че в този форум има поне един човек, разбиращ от театър. Евала!

Ако това е човекът, който разбира от театър, предлагам да се закрият всички театри.
Несериозно е, госпожица изгледала десетина постановки, даваща агрументи от типа "99% чалга"...

Всеки има право на мнение, само мога да кажа, че всяка една изгледана постановка, била тя и слаба, според вашите разбирания, най-малкото ще ви даде възможността да я давате като "анти-пример" (само, че с подходящи аргументи, както направи Blab, дори и да не съм напълно съгласен с нея), като непосредствено придобит опит, в случая мнение. Следователно с всяка следваща постановка сте с една идея по-вещи по отношение на културата, независимо дали сте театрален критик, или Киро от Люлин, който бачка като монтьор и е отишъл на театър, за да не го помисли гаджето му за тъпо парче.
Надявам се да сте ми схванали идеята. : )

Пак ще се включа, че трябва да излизам.

[feel_me19]

Ако това е човекът, който разбира от театър, предлагам да се закрият всички театри.
Несериозно е, госпожица изгледала десетина постановки, даваща агрументи от типа "99% чалга"...

Благодаря ти, че ми каза колко постановки съм изгледал. На мен ми е интересно ти колко си изгледал. Предполагам не повече от мен (10).

[Blab]

Благодаря ти, че ми каза колко постановки съм изгледала. На мен ми е интересно ти колко си изгледала. Предполагам не повече от мен (10).

ти пък на какво се засегна?
коментарът ти в темата беше единственият адекватен на действителността ни;
откъде е интересът ти към театъра? //не бих допуснала актриса с този аватар))

едит: всъщност, случват се някакви размествания и, кой знае, Здравко Митков може да събуди Сатирата от дълбокия й сън (през последните сезони театърът функционираше като приемна сцена за всички мечи конфигурации... от Камен Донев, с когото се издържаха, до ансамбъла Бахаров-Вергов-Карамазов), а театър София вадят цели 2 големи премиери още в началото. виж, Младежки потъва бавно, но славно в кабарето, 199, въпреки претенциите, преобладаващо държат водеща позиция, Възраждане за мен не е театър, а Сълзата изобщо не я коментираме. Общо взето, очаквам раздвижване в т-р София и Сатирата през този сезон. Армията, откакто гледам театър, винаги е на ръба, но е факт, че не са вадили заглавие от... не мога да помня дотолкова. От Чайка на Азарян, примерно.

Имаш ЛС

)

[feel_me19]

ти пък на какво се засегна?
коментарът ти в темата беше единственият адекватен на действителността ни;
откъде е интересът ти към театъра? //не бих допуснала актриса с този аватар))

едит: всъщност, случват се някакви размествания и, кой знае, Здравко Митков може да събуди Сатирата от дълбокия й сън (през последните сезони театърът функционираше като приемна сцена за всички мечи конфигурации... от Камен Донев, с когото се издържаха, до ансамбъла Бахаров-Вергов-Карамазов), а театър София вадят цели 2 големи премиери още в началото. виж, Младежки потъва бавно, но славно в кабарето, 199, въпреки претенциите, преобладаващо държат водеща позиция, Възраждане за мен не е театър, а Сълзата изобщо не я коментираме. Общо взето, очаквам раздвижване в т-р София и Сатирата през този сезон. Армията, откакто гледам театър, винаги е на ръба, но е факт, че не са вадили заглавие от... не мога да помня дотолкова. От Чайка на Азарян, примерно.


)

Не съм се засегнала. Дадох мнение, което се различава от всички останали, но, разбира се, много хора се опитват да доказват, че това не е така. На мнение съм, че когато човек не е "в час" с нещо, е по-добре да си замълчи. Не искам да обиждам никого. Радвам се, че тук има хора, които ходят на театър. Това е страхотно.
Да, не съм актриса. Интересът ми се зароди от ранните ученически години и продължава до днес.