- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Изневерих на първия ми и се чувствам като парцал :(
Здравейте, аз съм момиче на 18 години от София. с приятеля ми имаме връзка от 1 година и със сигурност мога да кажа че тази година е била и ще бъде най-хубавата през целия ми живот, но направих нещо отвратително. нека да разкажа за връзката по-подробно, това е първата ми истинска любов и първият човек, с когото съм правила секс. срещнахме се преди 1 година, аз бях на 17, той на 24 и от първата среща знаех, че ще имам нещо към това момче, постепенно започнахме нашата връзка и се виждахме всеки ден. бях най-щастливото момиче на света, едва ли някой ще бъде толкова внимателен и търпелив към мен и ще се отнася по-добре от колкото него. но когато минаха 7-8 месеца започнах да виждам промяна в поведението му и начина му на говорене. започнахме да се виждаме по-рядко, лъжеше ме че е зает, а същевременно го виждах с негови приятели, на кратко започнах да бъда отсайдър, постепенно и аз започнах да го търся все по-малко, първоначално мислех, че вината е в мен, опитах да се променя, но не видях промяна и в неговото отношение към мен. много се тормозех, плаках, но накрая разбрах че нищо няма да се промени и просто се пуснах по течението. докато всичко беше наред във връзката аз не си и помислях да изневеря, за мен това беше нещо непростимо и отвратително, бях се заклела да не изневерявам, а на него също му го бях обещала. но през последните 2 месеца започна да ми се иска да бъда с друг, само за да не мисля за приятеля ми, а да има малко развлечения. запознах се с едно момче, не искам да казвам подробности, просто ми се стори мил и грижовен, но нямах никакви намерения да правя каквото и да било с него, докато не се мина 1 месец и той ме покани на гости, първите 3-4 пъти нищо не стана, но накрая стана.изобщо не помислих каква грешка правя, докато бпх с него, но когато се прибрах осъзнах какво нещо съм направила всъщност и започнах много да съжалявам, чувствам се като някакъв боклук в момента, изневерих на себе си и на приятеля ми, а той в НИКАКЪВ случай не заслужава това, но нещото за което най-много съжалявам е това, че приятеля ми ме изчака 4 месеца, а аз го предадох и отидох на гости 5 пъти на някакъв си. въпросът ми е
мислите ли, че ще е по-добре ако му кажа истината, той със сигурност ще ме остави, но ще съм го заслужила на 100% и няма да живее в лъжа ? как мога да спра да мисля за курвенската ми постъпка
? как да променя нещата, помогнете ми моля ви!
А ти пробва ли се да поговориш с него, когато видя, че нещата куцат помежду ви? Попита ли го защо те лъже и те избягва? Даде ли ти някакво смислено обяснение?
Не одобрявам изневярата под никаква форма, най-вече защото е първо предателство спрямо мен и избора ми, сетне спрямо другия. Обаче не мога и да отрека, че има мъже, които си го заслужават. Просто си го заслужават, независимо как звучи. За мен не е нормално мъж на 24 да се държи като 15-годишен ненаживял се пубер, да лъже, че е зает да се види с гаджето си, а да се окаже, че заетото всъщност са приятелите му... Много е трудно да кажеш "Абе ей, имам нужда от малко време за себе си, довечера ще излизам с момчетата".
Това не те оправдава, че си постъпила тъпо. Много тъпо дори.
Трай си, викам аз. Честността е надценено качество. В момента искаш да си облекчиш гузната съвест. Като ще изневеряваш, ще си носиш и последствията от това. А те не включват да обременяваш другия и да го унижаваш по този начин очи в очи. Не че не е достатъчно унижаващо да спиш с друг зад гърба му, ама на.
Тази връзка е изчерпана. Щом се е стигнало дотам той да те отебава с някакви измислени ангажименти, а ти да ходиш в дома на друг и то не веднъж, ами няколко пъти, че и да се изчукате... Разделете се най-добре.
Зарежи приятеля си. Щом си му изневерила няма как да се правиш, че нищо не се е случило. Дори да скриеш постъпката си сега, то сигурно пак ще я повториш и така докато разбере. Не разбирам защо като има някакъв проблем във връзката ви не говорите на тази тема открито, ами си търсите оправдания за да се отдалечавате един от друг ..