
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Отношения с роднините
Ewok, сподели си мъката ^^
не съм близка с никой от роднините/семейството ми. да, живея с наще и сестра ми (която се връща за ваканции), но освен обща кръв друго общо нямаме особено.. за роднини (братовчеди, лели, баби и тн.) пък да не говорим, майка ми се е скарала с нейната сестра преди години и не си говорят, двамата ми дядовци са починали отдавна, едната си баба загубих като бях малка, а с другата сме в такива лоши отношения, че хич и не искам да я виждам (била е против самото ми раждане хаха както и това на сестра ми, тъй като майка ми е по-тъмна, пък баща ми (нейн син) е по-светъл и тя не искала да се родят "черни врабци").
таа не мисля, че човек е длъжен да е близък с "близките си", уважавам и съм благодарна на наще, че са ме отгледали в що-годе добри условия, не са ме били или изоставили примерно, но в някакъв период (18-19г) вече за мен си е напълно нормално да се откъснеш от тях и да не си им длъжен, ако може как да се издържаш и да живееш сам де. аз все още живея при тях, те ме хранят и обличат, така че се старая да им следвам реда, обаче това не значи, че си държа езика зад зъбите по спорни теми, нито че им споделям някакви мои си терзания и размисли, които се различават от нормалните битови/ежедневни неща, които обсъждаме.