В коя държава сте ?

[Naive]

Изпитвам чувство за принадлежност в България и тук се чувствам най-добре. Бях далече две седмици от София и така ми липсваше (не се случва за първи път). Просто това е моят град, с моите хора, с всичките си яки и не толкова яки места. И виждам, че се развива и това ме прави мега щастлива. Отделно, че знам, че България има какво да ми предложи и че има как да се развия тук. Затова и оставам да уча тук. Знам, че в чужбина бих могла да се адаптирам, знам и че много неща ще ми харесат, но и много неща няма да ми харесат, както навсякъде. Но пък и си мисля, че когато съм във вкъщи (България), бих понесла по-лесно неуредиците. Някак си винаги ще е едното за сметка на другото. Ако не чувствам, че принадлежа някъде, ще умра от самотност, независимо с колко хора ще съм заобиколена. Живяла съм зад граница и си спомням как се почувствах, когато се върнах - вкъщи.
Колко се радвам, че отгоре видях подобна позиция от млади и мислещи хора.

Бих правила Еразмус, харесва ми идеята, защото е временно, но пък ти дава достатъчно възможности и да обиколиш насам-натам, и да се докоснеш до чуждата култура. Както и бих пътувала много, но наистина много - главно извън Европа, защото от тук останаха малко места, които не съм видяла.

[golemiq_korab_minava]

Само едно е лошо.. че беззаконието в България може да те остави и на улицата...

[anonymous708973]

Изпитвам чувство за принадлежност в България и тук се чувствам най-добре. Бях далече две седмици от София и така ми липсваше (не се случва за първи път). Просто това е моят град, с моите хора, с всичките си яки и не толкова яки места. И виждам, че се развива и това ме прави мега щастлива. Отделно, че знам, че България има какво да ми предложи и че има как да се развия тук. Затова и оставам да уча тук. Знам, че в чужбина бих могла да се адаптирам, знам и че много неща ще ми харесат, но и много неща няма да ми харесат, както навсякъде. Но пък и си мисля, че когато съм във вкъщи (България), бих понесла по-лесно неуредиците. Някак си винаги ще е едното за сметка на другото. Ако не чувствам, че принадлежа някъде, ще умра от самотност, независимо с колко хора ще съм заобиколена. Живяла съм зад граница и си спомням как се почувствах, когато се върнах - вкъщи.
Колко се радвам, че отгоре видях подобна позиция от млади и мислещи хора.

Бих правила Еразмус, харесва ми идеята, защото е временно, но пък ти дава достатъчно възможности и да обиколиш насам-натам, и да се докоснеш до чуждата култура. Както и бих пътувала много, но наистина много - главно извън Европа, защото от тук останаха малко места, които не съм видяла.

Рядко хубава аргументация, браво!