Not Strong Enough

[SonataArctica]

Имам чувството, че всеки път като ми мине скапаното настроение, то просто решава да се върне на следващия ден в доста по-голям размер. Бахти. Виждам, че проблема е в мен, а не в другите. Съзнанието ми и начина ми на мислене са преебани. Накрая ще си го изкарам на някой и после ще съжалявам... Трябва ми гръмоотвод. Може да използвам французина. Най-подходящата жертва е. Жалка история съм, мда. Приемам това, продължавам с това, което съм си сътворил и ако успея да променя нещо, променям. Барабар с това ако успея да променя и себе си ще е добре. Може би просто нямам късмет. Не искам емоционалното ми състояние да е зависимо от някого, който е по-различен от мен самия. Трябва да се оттърся от всичко и просто да върна старото си аз. Сега ще продължавам да умувам и ако имам късмет ще отхвърля малко работа. Защо трябва да премислям всичко по толкова пъти?

// Да излезеш за цигара и да се върнеш след час и половина, ахаха.


/// O БОЖЕ МОЙ! Китаецът ме хвана за задника!?!?!?!? И се усмихна мазно, мазно. Ще му счупя ръчичките. Не знам какво ще се пробва да направи до края на годината...