Сатанизъм

**defender** · 11-18-2014, 22:20

Първоначално написано от DoctorSatan666

Сатанизмът е по-скоро индивидуално учение за вътрешно усъвършенстване, което се извършва с бунт срещу морала и разпадане на социалните митове. В този смисъл сатанизмът е по-близко до идеите на Ницше и разбиранията на Шопенхауер за волята, както и до националсоциализма, в неговите философско-идеологически измерения. Цялата анти-християнска тематика на сатанинските ритуали има предимно за цел да осмее християнската наивност. А тези, които се кланят на Дявола са или някакви лапета, дето са влезли твърде сериозно във филма, или разни откачалки, вероятно много малко като процент от сатанистите изобщо, но които пък се радват на особенна популярност, понеже могат лесно да бъдат обективирани от християните като олицетворение на злото, та да могат всички дружно да сочат назидателно с пръст кой бил виновен и да praise-ват Джийзъс в захлас....

Аз поне така разбирам сатанизма, и няма как да греша след като сатанизмът не задължава в нищо, а е само мисловна "скица" от няколко характерни общи положения, широко отворена към всякакви индивидуални интерпретации. Тук основния принцип е личната воля и свобода, т.е. всичко е прието, стига да върши работа за индвида. Същото се отнася и до ритуалните практики. Друга цел на ритуалите е също един вид упражняване на волята чрез символни актове, символно претворяване на идеи, фантазии, желания и пр.... или поне такава е идеята, иначе сред независимите сатанисти са по-разпространени медитивните практики.

А ти как успяваш да се справиш с това да не желаеш нищо. Как можеш да забраниш на хаотичната си воля да не иска нещо и как в същото време го съчетаваш с бунт срещу морала. А това да забраниш на волята ти да не иска нещо не е ли пак един вид цензура на волята или пък морал?

Как го постигаш това дресиране на волята да не иска нищо?

ПП: (а това не е ли един вид лицемерно отношение към волята си, да я караш да не иска нищо - както ти обичаш да се подиграваш на християните).

**DoctorSatan666** · 11-19-2014, 09:30

Първоначално написано от defender

А ти как успяваш да се справиш с това да не желаеш нищо. Как можеш да забраниш на хаотичната си воля да не иска нещо и как в същото време го съчетаваш с бунт срещу морала. А това да забраниш на волята ти да не иска нещо не е ли пак един вид цензура на волята или пък морал?

Как го постигаш това дресиране на волята да не иска нищо?

ПП: (а това не е ли един вид лицемерно отношение към волята си, да я караш да не иска нищо - както ти обичаш да се подиграваш на християните).

Това което написах е гледната ми точка върху сатанизма, как аз бих искал да си го представя, не е задължително нещо в което вярвам. За мен сатанизма е вече само насока към пътя на вътрешно просветление, просто инструмент за отърсване от социално-матричната догматичност - и в този смисъл, сатанизма е чудесен инструмент. Отношението ми към него е подобно на това към националсоциализма, не го отричам, не го осъждам, не го и прославям - тези концепции аз смятам за необходима част от моя път, и въпреки че считам, че съм израснал от тях, то все пак запазвам някакъв любителски интерес.

Колкото до въпроса с волята, мисля че представата ти за воля е твърде ограничена. В обществото такива понятия често имат доста плоски и повърхностни дефиниции, отражение на линеарното социално-битово мислене. Трудно е човек да се отърси от тях, за да въприеме едно по-комплексно виждане. Волята съвсем не е свързана само с желанията, по-скоро тя е онзи жизнеутвърждаващ принцип, присъщ както на човека, така и на цялото битие. Битието по-принцип се разглежда като каузално, т.е. има причинно-следствена връзка. Но според някои автори именно борбата между отделните проявления на волята в света, създава онази динамика във вселената - където всяко нещо налага волята си да съществува. Това е волята всъщност, тя е воля за власт, за налагане, най-общо - воля да бъдеш. Като такава, волята е извън рамките на всякаква догматичност, оттам и извън всеки морал - ерго, отказване от морала. И ако желанията са част от проявлението на волята, то те съвсем не я изчерпват, нито пък я описват в същината й. Отказване от желанията съвсем не е необходимо, няма и защо - още повече че отричането на желанията е парадоксално, понеже всяко евентуално отричане на желанията, също би било продукт желание. Няма нищо изконно грешно, в което и да е искане, за каквото и да е било, но мислещия човек знае, че желанията не се появяват току-така... Зад тях стоят мотиви, зад мотивите - потребности, зад потребностите - липси. Тъкмо стремежът към попълване на физически и психологически липси поражда всяко конкретно желание. И докато човек е вътрешно разделен от отрицания на себе си, това разделение всякога ще го кара да се чувства непълен, непълноценнен, недовършен, недорасъл. Това е причината той винаги да търси нещо извън себе си, за което се заблуждава, че ще попълни вътрешните липси. Та виждаш ли, волята не е някаква магическа сила, която те кара да правиш едни или други неща - волята е мисъл, отношение, действие, тя е и причина и следствие на самата себе си.

**DoctorSatan666** · 11-19-2014, 10:37