Сатанизъм

[DoctorSatan666]

Пропуснах да вметна, физическите липси са прости и очевидни, но не същото може да се каже за психологическите - а аз именно за тях говорех. И докато за физическите причината е ясна, то в психиката нещата стоят по-различно. Големият мит е че всъщност ние вършим неща по-физически причини. Ядеш за да не умреш, примерно. Но я ми кажи, като става дума за храната, хората наистина ли ядат само за да оцеляват? Ти ядеш ли каква да е храна, или винаги искаш нещо вкусно? Едно детенце не иска шоколад заради оцеляването - а защото иска отново и отново да изпита онази моментна блаженност. И оттук вече се вижда раздвоението - когато я няма блаженността, човек се чувства непълноценнен, и се стреми да я намери всякак. И това е само на физично-психично ниво, ами на изцяло психична? Там където сетивата не играят роля, а мисловната представа за себе си, играе роля на свръхсетиво? Там дори и мисълта за една далечно постижимо блаженство, е достатъчно. И в крайна сметка излиза че всичко е психично, а т.нар. обективни физични мотиви за дадено действие не съществуват. Защото мотивът е по дефиниция психичен. Та, какво определя какви психични нужди има човек? Там не може да те боли корема, как ще откриеш причината защо предпочиташ едни работи пред други? Някой може ли да обясни процеса на искане? Как и защо започваш да искаш нещо? Повечето хора биха казали неща от сорта на "Ми щот ме кефи" и това е.... Никой не си задава въпроса как започва да харесва нещо....

Материалното тяло на човека няма нищо общо с желанията. Знам че твоята религия се опитва да представи тези материални желания като " окови на духа" и тем подобни глупости.... но няма такова нещо. Само се загледай, колко от хората които познаваш имат реална представа какво се случва с тялото им, дали знаят какво поглъщат, когато се хранят, дали имат добра спортна и здравна култура? Дали на някой му пука изобщо от какво се нуждае тялото му? На мен като ми се яде нещо вкусно, това желание на тялото ли? Ами това че трябва да ядем по три път на ден, тялото ти ли ти го каза? И както виждаш, потребностите на тялото не са причина за желанията, а нещо друго е, нещо по-дълбоко, там някъде в необятната същност на несъзнаваното. И натам трябва да си насочи вниманието всеки търсещ някакъв адекватен модел на човека. Но е трудна задача това за всекидневния човек, със своето крайно прагматично и обстоятелствено съзнание, да открие причините в себе си. Не, той е просто сънуващ в своята реалност, явяващите му се неща, той въприема като обективни събития и приписва всичко на външни елементи - а оттам, очаква и външни причини да разрешат неговата вътрешна необходимост. Затова и идеи като Бог, ред, справедливост, световен мир, рай, а сега и най-модерния бог - парите, са толкова популярни.

ПП: И не съм казвал нищо за отрицание на себе си, казах отрицания на себе си, като имах предвид крайно променливите състояния на съзнание, проявяващи се в различно време, които се различават качествено и количествено едно от друго, но умът ни ни лъже, че във всяко едно от тях ние сме все един и същ човек - Аз. Проблемът не е в състоянията, а в представата за Аз, която се опитва да ги сложи под един знаменател - така едни стават желани, други нежелани, и живота на човека преминава в стремеж към желани. Но пък този стремеж изкривява перцептивните способности, Азът се изолира в своето поле и всички събития преминават избирателно през него, за да се превърнат във вече рационализираните "преживявания". Само дето, тази избирателна пропускливост променя и самия начин на избиране - или както казва Хегел, количествените натрупвания водят до качествени изменения. Та, всяка нова информация, променя начина по-който ще се възприема информацията след това, и то в пълна закономерност според вече наличната такава. Всичко това води до все по-привидното усещане, че ние сме реално ние - и в това няма никакъв проблем, освен този че блокира евентуално ново знание, което може да се окаже по-достоверно, само и само за да запази чувството за стабилност.

[defender]

Ядеш за да не умреш, примерно. Но я ми кажи, като става дума за храната, хората наистина ли ядат само за да оцеляват? Ти ядеш ли каква да е храна, или винаги искаш нещо вкусно?

Ям каквато и да е храна стига да не е отровна.
А при пост много християни го карат на ябълки и моркови например и повярвай ми, това не е защото не обичат шоколад или нямат пари да си купят, а защото не в храната намират щастието.

[an7raks]

Ям каквато и да е храна стига да не е отровна.
А при пост много християни го карат на ябълки и моркови например и повярвай ми, това не е защото не обичат шоколад или нямат пари да си купят, а защото не в храната намират щастието.

...или ги е страх да не горят в ада...

[defender]

...или ги е страх да не горят в ада...

братле, верно ли ти приличам на някакъв стресиран ненормален лузър.

пък верно може и такъв да съм, но не Бог е виновен за това.

[an7raks]

братле, верно ли ти приличам на някакъв стресиран ненормален лузър.

.

Да.

[defender]

Да.

ей, един да ми го каже най-накрая, аз вече 3 години тука ви баламосвам.

[DoctorSatan666]

Ям каквато и да е храна стига да не е отровна.
А при пост много християни го карат на ябълки и моркови например и повярвай ми, това не е защото не обичат шоколад или нямат пари да си купят, а защото не в храната намират щастието.

Еми тва е, едни намират щастие в храната, други в Бог, трети в парите, но никое от тези неща само по себе си не съдържа щастие - ние им го приписваме и след това им се кланяме и боготворим, защото привиждаме универсално решение на всичките си проблеми в тях. Разликата в проблемите, налага и разлика в мотивите при избор на вяра (в най-общия смисъл, т.е. вяра в каквото и да е)... Сега виждаш ли защо хората имат толкова различни виждания, и толкова много модели, с които дефинират своята реалност. И защо всеки е толкова убеден в своето си, все едно инстинктивно знае, че това е патерицата, на която се подпира цялата му реалност - а в действителност се е хванал за поредната сламка, и се надява ще колкото по-силно се държи за нея, толкова по-дълго ще се закрепи на повърхността.

[defender]

Сега виждаш ли защо хората имат толкова различни виждания, и толкова много модели, с които дефинират своята реалност. И защо всеки е толкова убеден в своето си, все едно инстинктивно знае, че това е патерицата, на която се подпира цялата му реалност - а в действителност се е хванал за поредната сламка, и се надява ще колкото по-силно се държи за нея, толкова по-дълго ще се закрепи на повърхността.

е, а ти нямаш ли реалност.

Просто човек щом е жив създава реалност, в която живее, няма реалност само когато спреш да съществуваш

Реалността е просто производно на съществуването.