Като взехме малката ни дивачка, големия котарак (около година и нещо едро добиче) беше тоооолкова страхлив, с толкова забавени рефлекси, толкова флегматично ходеше, приклекнал с наведени уши, душещ всяко квадратче от апартамента, или целодневно стоящ зад телевизора. А на онова малкото изобщо не му пукаше, биеше с лапа всичко, вреше си носа на всякъде, ходеше при него да му съска. И така няколко дена големия се кри, все така флегматичен, бях се уплашила доста да не би да му е станало нещо на психиката, ама взе да се съвзема. Стигнахме до момента, в който ги слагах един до друг на метър разтояние (пак се съскаха) и се гледаха, онзи пак уплашено, но не чак толкова като преди.. След още няколко дена нямаха проблем да се разхождат спокойно, да се разминават, да ядат от една купичка един до друг, да спят един до друг и т.н.. Е, не се гушкат.. и до ден днешен се побийват с лапа и похапват (за щастие без травми), но общо взето всичко е ок. И е забавно. И така.
Събери ги. Ако тръгнат да се бият ги раздели (дръж здраво) и напляскай виновника по муцунката и му се скарай. Не ги насилвай да се харесват. В началото може да ти се струва, че е неизбежно, но се опитай да скъсяваш дистанцията им постепенно. Карай им се ако се 'хапят', разбират диваците, чувстват се виновни и се скатават някъде. После ги гушкай. И така. :33 Успех.
Отговор в тема
Първоначално написано от ShtrudeL
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
