- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Поставям бариера между нас
Като за начало добър вечер! Здравейте на всички, които преглеждат това, което пиша. Имам проблем със себе си. Когато се сближа с някого малко повече, изведнъж поставям нещо като бариера. Спирам да се държа мило, избягвам контакт с дадения човек и т.н. Не знам как да спра този затворен кръг. В момента имам приятел, с когото сме заедно от близо 4ри месеца. Всичко вървеше перфектно, той е първият, когото допускам толкова близо до себе си. И въпреки това започвам да се отдръпвам. Той още не е наясно какво се случва. Не искам да го губя. Прекалено много го обичам. А ако започна да се отдалечавам от него и той няма да може да го преглътне. Не искам да пазволя това да се случи. Ще Ви помоля да ми дадете и някой друг полезен съвет. Благодаря предварително.
Какво точно те кара да се отдръпваш от хората??? Първо това трябва да разберем?
Всеки около мен е бил брутално нараняван от близък човек. Не искам това за себе си и го правя несъзнателно, но и не желая да губя ценни хора поради тази причина. Може би съм се предпазила от доста неправилни хора по този начин, но също така може да съм изпуснала заслужаващите моето внимание.
Е защо след 4 месеца, започва да губи доверието ти?
Нещо направил ли е??
Защото колкото повече се сближаваме, толкова по-голям е страха ми от нараняване и болката следователно ще бъде по-голяма. Заради преживяванията на другите аз се затварям. Нищо конкретно не е направил. Особено влияние имат някои от приятелите ми, които се държат брутално с момичетата и те всичко ми споделят. Има случай когато един от тях излизаше с момиче половин година само, за да спи с нея и после все едно нищо не е било. Зарязва я.
Удари си един шамар и лягаи да спиш .
Ами ако цял живот те е страх, че може да те наранят, никога няма да бъдеш щастлива.
Всеки е бил нараняван, поне 1 път в живота си. Все пак няма да умреш, ако те наранят, а и това ще ти даде урок за по-нататък.
Не е приятно, но е почти неизбежно, когато имаш връзки.
Просто трябва да му имаш доверие, ако не може да му имаш доверие, няма смисъл, още не си готова да си обвързана.....
Виж слънце, пише "полезен съвет". Не разбирам след като нямаш нещо позитивно да кажеш, изразяваш неприятно си мнение. Бъди така любезен и не коментирай повече споделеното от мен. Лека вечер.
Благодаря много за отделеното време и написаното-
И аз бях наранявана и си казах че не искам друг след него, но ето че пак съм с момче, винаги има болки, падаш и ставаш, времето лекува.
Не познавам човек, който да не е бил нараняван и да не се е справил със ситуацията рано или малко по-късно.
Нали идеята на една връзка е точно това - да допуснеш другия до себе си, да поемеш риска да бъдеш наранен или да нараниш, но да изживееш хубавите мигове. На мнение съм, че страхът в повечето случаи е добър съветник, но е лош водач. Няма лошо да си предпазлива, но това не значи да се затвориш в кутия, просто трябва сама да намериш баланса.
Няма по-красиво от алената кръв, обливаща черния камък на фона на златистия залез....
"Момичето от втория етаж е объркано и уплашено от това да не би да се привърже към неправилното нещо, за това не иска да се привърже към нищо.Няма вяра в себе си и се притеснява,че колкото повече пораства,ще има все по-малко варианти.-Успех-си казва сама на себе си."
Истината е,че за това няма кой да ти помогне,избора трябва да дойде от теб си.....взимаш решението си,полагаш усилие да премахнеш бариерите и стреляш в тъмното, рискуваш....може да се нараниш,може пък да откриеш нещо съвсем друго и далеч по-приятно- Ти избираш за себе си![]()
антимъжко ми е това (шубе)
но пък така характерно за пола ви...