Не знам какво изпитва един мъж,когато е влюбен,тъй като съм все още 16,но мога да ви кажа какво усеща едно момче,когато стрелата на Купидона е изпълнила задачата си.//Все пак мъжете започват отнякъде// Така се случи,че се влюбих в едно момиче,макар да е неточно да се използва този глагол в такъв ранен етап.Всеки ден,когато я виждам на училище,изпитвам същата емоция,която усетих когато за първи път в моя живот чух думите "Браво,момчето ми!" - чувствах,че съм значим,а не просто поредния сив тип,който прави нещата,простото защото трябва.Стига ми само нейната усмивка,за да оправи настроението ми,да ме зареди и да ме накара да усетя,че съм значим.Любовта е думата,която много хора от поколението ми смятат,че значи секс,натискане,целуването до посиняване.За мен това не толкова просто съществително име има по-различно значение.Бих се чувствал много по-добре с приятелката ми,ако просто се сгуши в мен и цяла вечер гледаме някой любим и на двамата сериал.Бих се чувствал много по-добре,когато я прегърна след дълъг период на отсъствие.Бих се чувствал много по-добре ако тя просто ме погледне,а след това се усмихне.Много момчета смятат,че момичета са просто даденост."Като отидеш горе,не те питат какви са били,а колко" е често срещано изказване.Бих искал,когато отида "горе" да мога да я гледам,да видя,че е щастлива,нищо повече.Не смятам,че момичетата трябва да бъдат третирани като "кучета".Както майка ми казваше "Всяко момиче е уникално,но само правилният мъж може да я накара да се чувства такова!" . Като заключение искам да изтъкна следното-момчето,както е твърдо отвън,така може и да е чувствително отвътре!