А има силна вероятност тя да не иска да си част от живота й, да те излъже, или пък да ти каже, че ти си бащата, но да не иска да виждаш детето.
Не хейтвам, само споменавам.
Ако аз бях забременяла така, щях да си мълча до гроб, или докато детето не стане на 18, да си потърси бащата само ( ако съм искала да прекратя всякакви отношения )
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Да, егоистично е, нямам проблем с гузната съвест, ако преценя, че не желая този човек да участва.
Да речем, че съм направила грешка да прекарвам време с човек, който не искам да е баща на децата ми, мисля, че ще е по-голяма грешка да ги излагам на неговото влияние, ако сметна, че той не става за баща.
Ако е мил, внимателен, зрял, и подходящ, по моята преценка, разбира се, че ще му кажа.
Горе говоря в случай, че преценя, че е неподходящ.
Като детето порасте, също бих се съобразила с неговите желания, защото то е най-важното в случая.
Но, ако бащата е безотговорен или има проблеми с алкохола например, не искам детето да живее, приемайки това за нормално. Например.
И пак казвам, разбира се, че ако мъжът е нормален и готин човечец, ще му кажа.
Също, бих искала минимални сътресения в живота на 3мата, ако е женен - ще трябва много да мисля, защото не бих искала да му причинявам проблеми със семейството и никога не бих му поискала издръжка, или каквото и да е било. В такъв случай също бих помислила дали е удачно да се разбира, или е добре да се каже след време.
Ситуации бол, не знаем човекът в каква е точно, но просто споменавам, че има вариант майката да не признае.
Последно редактирано от NomNomNom : 03-24-2015 на 18:33
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...