- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Не мога да преживея тази раздяла
Здравейте на всички.Исках просто да си споделя защото и без това няма на кой.. Бях с едно момче 4години ,от около 8 9 месеца сме разделени и направо съм съсипана.Няма ден в който да не плача.Чувствам се толкова самотна .. Все едно съм се пречупила цялата.Не искам да се връщам при него,защото е страшен боклук и единствено видях от него лъжи и ревност.Не знам как след толкова много неща които ми направи ,мога още да го обичам.. той също ме търси звъни ми ,но аз не му вдигам , пише ми смси колко съм му липсвала и т.н. , но не му отговарям..Много ми е кофти особено вечер ,като си легна а до мен няма никой да ме прегърне и да ми каже колко ме обича .. Просто тая любов ме изтощи ..толкова ми е трудно , не мога да ви опиша .До сега това е най-лошото и най-трудното нещо в живота ми.Никога не съм преживявала такова нещо, не знам дали изобщо някога ще мога да заобичам друг.Всичко ми напомня за него..
Благодаря че прочетохте историята ми .Весели Празници ви пожелавам.Обичайте се и бъдете щастливи![]()
Съжалявам много
Банални неща ще те питам/ще ти предложа, но - работиш ли? Учиш ли? Спортуваш ли? В голям или малък град живееш? На колко години си ? С родителите си ли живееш? Те разбират ли те ( по принцип могат да бъдат много полезни когато ти е тежко).
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Здравей !На 19години съм . Нито работя нито уча.Работих до преди месец 2 ,но напуснах защото бях много разсеяна и не ми се получаваше.. просто ми трябваше време да си остана самичка,но вече обмислям да започвам скоро работа..Спортувам си единствено в нас някви упражнения ,тъй като няма с кой да ходя по фитнеси или да тренирам спортове , а не обичам да ходя самичка
и да в голям град съм-в София. А отностно родителите ми е много сложно ,защото ставаха голями спорове отностно приятеля ми и не знаят че съм била отново с него. Бяхме година и половина заедно ,после се разделихме и след около половин година пак се събрахме . Дефакто наще не знаят че съм била още 3години с тоя човек а и нямам намерение да им казвам .. Като цяло преживявам всичко съвсем сама и от това ми е 2но по-гадно..
Papugai ,не не можах да те разбера съжалявам![]()
Прав си, и аз чета през ред
eroteftika - сама си отговори.
Започвай работа, започвай учене, тръгвай на фитнес, ако ще и сама, ходи на зумба, аеробика, там можеш да се запознаеш с много момичета, запиши се на някакви курсове.
Няма нужда да казаш на родителите си, че си била с него, просто се прибери при тях и постой малко, поплачи на майка ти, или бащата ти, който ти е по-близък, без да споменаваш имена. Никой няма да те съди, в крайна сметка вече всичко е свършило.
Не го отлагай, още от днес потърси някакъв курс, знам, че на танците тип суинг, салса, се случват много социални събития, имам познати, които там са си намерили жени :д
Излизай. Намери хора. Общувай.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Как успяваш да скриеш от вашите 3 години, че си била с някого? Ужас, на мен би ми било кофти един празник да не можем да празнуваме всички заедно.
Иначе се присъединявам към съветите на НомНом.