[M] 20 не знам как да постъпя със [F] 18

[WhiteWalker]

Здравейте. От доста време влизам от време на време да прочета по някоя темичка , но днес за пръв път , ще помоля за съвет.

В средата (Q2/Q3) на 2013 година видях пост на това момиче в facebook група в която и двамата бяхме членове и реших да и пиша. Инетересното тук е , че ние се познаваме ( не лично просто сме се виждали един друг в училище ) и съответно имах няколко опций за това как мога да отворя този начален чат. Дали би било със тема ставаща въпрос за тази facebook група или за нещо в училище ( вече даже не си и спомням кое от 2те беше ) нямаше голямо значене просто знаех , че исках да го направя. Отначало почнахме много casual я си пишем 2 пъти в седмицата я не ( и това както казах беше към средата на 2013та). Минават така 4-5 месеца и започнах да и пиша по-начесто и за по-дълго.

С течение на времето малко или много ми хареса начина и на мислене и забелязах , че имаме изключително много общи интереси което улесни общуването между нас. Минаваме напред още няколко месеца и въпреки , че знам , че е странно започнах изключително много да си падам по нея въпреки че все още не сме се виждали очи в очи. Facebook снимки , закачки , приказките по общите теми ми станаха все по-интересни и по-интересни. Продължаваме така още няколко месеца и вече чувствам , че искам да направя голямата стъпка ( за мен е голяма ) да излезем и да се видим най-сетне на живо. И тук идва следния проблем.

Това може да прозвучи изключително странно за алфа мъжкарите тук понеже все пак се намираме в интернет , но аз съм с доста адвансирала социална фобия. Което означава , че всякакъв вид контакт с хора/пред хора/около хора почвам да (губя контрол) над това как се дъра и как искам да се държа. Почвам да се потя изключително много , понякога повам да треперя , не мога да застана мирно и т.н. Трябва винаги да съм в движение иначе тези изблици на ( не нормалност хаха) стават все по-видими и по-видими. Пример мога да дам от едно излизане с бивш съученик с който отидохме да пием кафе и седяхме в това кафене над 1 час и вече не можех даже да слушам какво приказва или имах някакво желание аз да приказвам. Оглеждах се наляво надясно и нямах търпение да си тръгнем. Не можех да го поглеждам в очите и какви ли не още норлани за социалната фобия симптоми.

След като вече сте запознати със най-големия ми проблем. Продължаваме по същество.
Искам да изведа момичето някаде но имам изключително голям страх от това , че и докато съм с нея ще стане така , че и двамата нищо няма да си приказваме и само , ще седим и , ще се гледаме като малоумници , кеоето за мен ( поне с нея ) е недопостимо. Или пък възможността тя да не чувства това което чувствам аз което би ме смазало до земята. Доста рядко имам някакви чувства към някой и този някой да ме (отхвърли) .. за мен това е най-големия ужас. Всеки път като реша да я някарам да излезем започвам да се съмнявам , че мога да го напрая и отлагам все за някой друг ден. Преди 3-4 месеца обаче реших да отида да работя извън страната и мисълта просто ей така да тръгна без да и кажа какво мисля за нея и какво чувствам просто не ми допада.

И сега стигаме до около преди месец когато осмихлих колко много наистина я харесвам ( както казах по незнайно каква причина) и бих дал абсолютно всичко да мога поне да имам шанс да и покажа какъв човек съм в реалност. Но за да направя това като все овъжаващ себе си мъж не мога просто ей така да отида и да почна да и приказвам празни прикаски и 101 романа за това какво чувствам и какво искам да стане. Трябва да и покажа. А за да го направя естествено ми трябва капитал хаха. Не може да съм мъж а да я разхождам по парка и къде ли не всеки ден ^^. Трябва и някаде малко по-така да се отиде. И съм решил следното.

След като се върна от тази бригана на която отивам да работя ако тя все още си няма приятел да отида при нея и да и кажа всичко което съм написал в тази тема , колкото и малко да е то.

Та моя въпрос към вас е следния.

Какво бихте направили вие ако бяхте на мое място ?

[NomNomNom]

Q3/Q4 от фискална или календарната година :д

Ей ся веднага щях да й звънна за кафе в центъра или в студентски.
Ако е заета или изморена - за разходка утре към 11.

И нямаше да се държа все едно я свалям, а все едно ми е другарчето от улицата, дето сме си играели едно време.

[WhiteWalker]

Отдавна не съм в играта и за това ,ще питам. С какво ми помага това просто приятелско отношение отностно това което искам да стане като крайна цел.

[NomNomNom]

Че вие ако не сте приятели на първо място, какви ще сте, или искаш само да топиш чушката.
Приятелски да се държиш не означава да й лижеш задника, а точно обратното.

[WhiteWalker]

На думи е толкова лесно. ;( Нека предположим , че излезем и всичко мине добре . Какво да направя пред факта , че трябва да заминавам извън България за няколко месеца. Не би ми било много приятно да си останем само с приятелски отношения.

[NomNomNom]

Ами виждайте се докато заминеш.
Досега какво си чакал.

[anonymous908491]

не означава да й лижеш задника, а точно обратното.

Тя на него ?

[NomNomNom]

Тя на него ?

Метафорично казано

[anonymous908491]

Метафорично казано

Какво е метафора ?

[WhiteWalker]

Че вие ако не сте приятели на първо място, какви ще сте, или искаш само да топиш чушката.
Приятелски да се държиш не означава да й лижеш задника, а точно обратното.

Не знам дали има смисъл при положение , че няма да може да се виждаме доста време.

[RapExotic]

Ето това не го разбирам - да си пишеш месеци наред с някой, който учи в твоето училище и да не си размените и една дума на живо. При интернет запознанствата с цел среща се действа възможно най-бързо иначе отсрещната страна губи интерес. До 2-3 седмици не се ли получат нещата после става много трудно. А ти не стига, че си закъснял ужасно много, а и възнамеряваш да изгубиш още няколко месеца и после ЕВЕНТУАЛНО ако все още е свободна да направиш нещо по въпроса.

Следващия път като я видиш на живо отиваш при нея и я каниш на кафе. Не ти трябват кой знае колко пари за да я изведеш навън, че да се оправдаваш с бригадата и липсата на средства.

Ако бях на твое място щях още тогава, първата седмица, да я поканя най-малкото на разходка. Не е нужно да и се обясняваш колко я харесваш - просто си говори с нея.

[Mr. Charrington]

Разреши първо въпроса със социалната фобия. Защо си я развил? Анализирай причините.

[WhiteWalker]

Разреши първо въпроса със социалната фобия. Защо си я развил? Анализирай причините.

На това не знам ка да отговоря. Нямам спомен един ден просто да съм я имал. Смисъл не мога да си спомня деня в който за пръв път осетих , че нещо не е наред.

Опитвал съм да се оттърва от тази "болест" по много начини но без успех.

1 Излизане с познати въпреки абсолютно никакво желание да се виждам с хора.
2 Бивши приятелки .
3 Психолог .
4 "Pumping up myself " пред огледалото или кадето и да е.
5 Дни само с положителни мисли.

И какво ли още не.

Другата седмица съм на психиатър да видим дали някое от тия хапчета , ще имат ефект.

Но като цяло и аз съм на това мнение. Един нормален човек надали , ще му е приятно да седи до някъв зеленчук който се оглежда само наляво , надясно.

[WhiteWalker]

Няма ли други хора в форума с същото "заболяване" :/

[hheh]

Твърде много го мислиш, смисъл какво му е страшното на това да излезеш с момиче което харесваш?
няма да те изяде, нито пък ще те бие :Д
все за нещо ще си говорите, за толкова месеци писаници едва ли няма да има какво да я питаш
като цяло не знам как за толкова време не си се престрашил да я поканиш да излезете, като реално ти е на крачка разстояние
плюс това тя също ще говори, не си длъжен само ти да говориш :Д
пък и тя явно също е доста 'чалната' за да си пише с тебе толкова време и да те чака да направиш първата крачка
виж сега ако и тя е като теб става сложно :Д

другия вариант е да и кажеш това което написа тук, че си супер притеснителен бля бля, и да рискуваш
или ще те отебе
или ще ти помогне да се справиш с цялата тая работа