Цецарю Месарю

[DoctorSatan666]

ами... не

Ах, прощавай, не съм прочел правилно коментара ти.

ПП: Това което казах има връзка с това че човек може да симпатизира на всичко - тоест в случая да привижда чуждата болка и страдание като свои и да ги изживява по свой си начин, който няма нищо общо с обекта, на който е причинена болка. Оттам лични преживявания се отдават на външни обекти, и реакциите към тези преживявания също се насочват към тези обекти - продукт на такива реакции са каузите които споменах. А дефакто самите преживявания нямат нищо с обектите, а само с преживяващия ги. Затова и призивите за еди какво си, не са нищо повече от реакция на някакво преживяване, естествено с времето тя се лишава от първоначалната си емоционалност и кристализира в привидно рационално схващано. Но само привидно. В основата си, то е пак емоционално, но понеже личния мотив винаги обезсмисля всяко схващане за правилност, то тук се намесва рационализирането на мотивите, като се премества фокуса от източника на реакцията към нейния обект. Ще ти дам пример - една жена, жертва на изнасилване е много по-склонна да припише причините за омразата си към мъжете на самите мъже, отколкото да търси причините в преживяванията и реакциите си.
По същия начин, нейния изнасилвач е много по-склонен да припише причините за изнасилването й примерно в поведението или видът на жената, отколкото да търси причините в собствените си желания.

[lunacy]

Ах, прощавай, не съм прочел правилно коментара ти.

ПП: Това което казах има връзка с това че човек може да симпатизира на всичко - тоест в случая да привижда чуждата болка и страдание като свои и да ги изживява по свой си начин, който няма нищо общо с обекта, на който е причинена болка. Оттам лични преживявания се отдават на външни обекти, и реакциите към тези преживявания също се насочват към тези обекти - продукт на такива реакции са каузите които споменах. А дефакто самите преживявания нямат нищо с обектите, а само с преживяващия ги. Затова и призивите за еди какво си, не са нищо повече от реакция на някакво преживяване, естествено с времето тя се лишава от първоначалната си емоционалност и кристализира в привидно рационално схващано. Но само привидно. В основата си, то е пак емоционално, но понеже личния мотив винаги обезсмисля всяко схващане за правилност, то тук се намесва рационализирането на мотивите, като се премества фокуса от източника на реакцията към нейния обект. Ще ти дам пример - една жена, жертва на изнасилване е много по-склонна да припише причините за омразата си към мъжете на самите мъже, отколкото да търси причините в преживяванията и реакциите си.
По същия начин, нейния изнасилвач е много по-склонен да припише причините за изнасилването й примерно в поведението или видът на жената, отколкото да търси причините в собствените си желания.

не съм несъгласна;
коментирах по-скоро тази част:

" И естествено на никой не му пука за животните, а за това да " не изглежда като еди-какъв си", щото "правил като еди-кой си". За съжаление над 95 % от хората разсъждават чрез подобни повърхностни асоциации. И тук никъде не може да се намери каквато и да е истинска загриженост за живите същества, а просто всеки си проектира личните позиции и желания, представяйки се на себе си както му се иска. "