Eдна (не)възможна любов...

[bibo]

Така,историята ми е малко тривиална и дълга,но все пак...Тази година ми е първа като студент.Знаех,че в курса ми ще има доста момичета.Наясно ми беше какво можеше да стане и то стана..Още от първия ден едно момиче ми направи впечатление повече от другите.Беше супер сладка,имаше невероятна усмивка,страхотни очи,а за капак на всичко приличаше поразително много на бившата ми приятелка...абе,въобще беше точно от типа момичета,които аз харесвам.Когато впоследствие я опознах започнах направо да хлътвам и то доста..Беше скромна,но без да преминава границата и да клони към задръстенячка,или човек с който не можеш да си кажеш една дума.По говора и си личеше,че е момиче с характер и примнципи.И винаги за всичко имаше соствено мнение - нещо което аз много харесвам у момичетата.Но проблема беше,че никога не бях говорил с нея насаме,а винаги бяхме в компания,защото се виждахме само в университета,а там е доста трудно да останем само двамата...Но това беше най-малкия проблем.Май забравих да спомена,че тя е от друг град...Но и това не е болка за умиране.Първата седмица си блъсках доста главата как да я откъсна от групичката и,която заформиха тя и няколко момичета.Не исках да и се натрапвам,защото още не се познавахме,а както казах тя е малко срамежлива...И реших - трябваше да сеприсъединя към тяхната групичка...И малко по малко започнах да се присламчвам към така наречената от мен тяхна "тарторка".Тя беше "най-отворената" от всички тях и реших,че с нея ще е най-добре да започна с нея,тъй като още от началото на годината видях,че на нея най-много и шарят очите.И така започнах малко по малко - първо с тъпи и клишарани реплики,каквито казва всяко момче на момиче,с което се запознават тепърва..И номера взе,че мина.Започнах да ходя с тях на кафе преди и след лекции,на разходки,насам-натам,абе въобще - станахме доста гъсти...Тогава дойде най-кофтито - разбрах че тя си има приятел.Разочарованието и объркването ми бяха тотални..Аз тъкмо се бях решил да я поканя на кафенце или на нещо там да сме само двамата и да и намекна,че ми харесва,пък оттам нататък да става каквото ще...И сега не знаех какво да правя..Започнах да разпитвам тоя и ония за нейния приятел..Оказа се че били заедно от 4-5 месеца ..Тя никога не беше говорила преди това за него...През цялото време доката обикалях с тях (около 15-20 дена) тя се държеше супер мило с мен,личеше си,че ме харесва,защото с всеки друг говореше открито,а когато говореше с мен почти не ме гледаше в очите,а 2-3 пъти когато го направи се изчерви като домат...Един път я прегърнах уж на майтап и усетих как цялата настръхна,но после малко по малко се отпусна и се сгуши в мен,а след това ми хвана ръката под масата...Стояхме така над час и половина и ако не бяха другите да ни мрънкат,че трябва да ходим на лекции въобще сигурно нямаше и да отидем...така че съм почти сигурен че и тя ме харесва..И когато разбрах за нейния приятел направо ми се преобърна всичко.Спрях да движа с тях,все си намирах някакво оправдание,защото бях супер разочарован..Тогава момичетата започнаха да ме умоляват всеки ден ,да ми се сърдят и въобще приложиха всичките си женски трикове,за да ме накарат да обикалям пак с тях..Аз отказвах твърдо под предлог,че съм имал лични проблеми..Не че беше лъжа де...Един ден бяхме втора смяна,т.е. от обяд...Събудих се в супер весело настроение сутринта..Точно преди да тръгна за университета едното момиче от тяхната групичка ми се обади и след 10-минтно молене и уговорки по телефона се съгласих да отида с тях за по едно кафенце преди да почнем..Цялото ми настроение си замина,когато видях кой беше там - приятеля на момичето,което харесвам..Беше нормално момче,2-3 години по-голям от мен...Аз седнах разпрегръщах се с другите и си дадох вид , едва ли не,че съм пълния непукист,а всъщност отвътре кръвта ми се качи в главата...А когато започна да я целува,стиснах зъби и се обърнах на другата страна,защото имах чувството,че ако го видя как я целува щях да му забия един..После като я погледнах тя ме гледаше много странно - в погледа и личеше нещо средно между вина и жал...на мен ми стана още по кофти..
И така вече минаха 2 седмици,аз не знам какво да правя...Не ми е в характера да се меся в чужди неща,а още по-малко - да ги развалям..Обаче усещам как всеки ден все повече хлътвам по нея,усещам се как мисля за нея каквото и да правя,в събота и неделя,когато не я виждам се чувствам още по-отвратително,ужасно много ми липсва...В същото време я избягвам,не ходя вече с тях на кафе,нарочно зе скарах с едната от тяхната група,за да не ме търсят повече,като наговорих супер глупости на горкото момиче,за което съжалявам..на лекции гледам да седна възможно най-далече от нея и така,че да не я виждам и пак постоянно я търся с поглед..Всичко ми е супер тъпо и сиво вече,нищо не ме радва с никой не ми се излиза,никъде не ми се ходи,нищо не ми се прави...само тя ми е в главата..Повечето ми приятели всеки ден ми пишат по skype ,защото се притесняват за мен,но аз не им отговарям..Въобще съм в нещо като депресия и постоянно ме е яд на себе си или на нещо друго ..Преместих се да живея временно при баба ми,за да не ме намери никой,защото за момента не искам да виждам никой...дори с родитрелите си съм скаран(горката ми майка с нищо не го е заслужила след всички жертви,които е правила за мен)...Ходя само на лекции и то колкото да я видя и си тръгвам още по-тъжен и ядосан на себе си - хем искам да я видя,хем я отбягвам...
Тя също вече ме отбягва..Все едно ме няма...Не знам какво да правя - не може да сме заедно,докато тя е с приятеля си,а доколкото разбрах от един колега връзката им върви повече от добре и нямало никакви изгледи да се разделят..Тя си ходи през уикендите...
В същото време не мога да я забравя,защото я виждам всеки ден...
Вече не знам..пуснал съм се по течението и изгубих всякакъв смисъл и желание за каквото и да било...

Не очаквам адекватно мнение по моя проблем,просто исках да си излея мъката и яда някъде,защото след 1 час пак ще съм на лекции,пак ще я гледам като олигофрен и пак ще съм в същата безизходица,в каквато съм от почти месец...
Блягодаря,че отделихте от времето си ....

[Desir3]

Чета и чета темата ти и ми се иска да напиша нещо смислено и окуражаващо, ама...Ти самия знаеш колко е смотано положението ти, няма смисъл да ти го казвам и аз. Според мен освен да поговорите и да си изясните тези неща няма какво др да се направи...Все пак не може вечно да се затваряш в себе си, да си в депресия и да не ти се живее...Надявам се да има някакво развитие, успех!

[Lysit0]

Опитай се да не мислиш за нея.
3анимавай се с нещо, което обичаш, за да не мислиш за нея.
Бих ти препобъчала, да излизаш с приятелите си, а да не страниш от тях ,защото като седиш и се самосъжаляваш ще става по-зле.
3абрави че може да си с нея ако освен не искаш да развалиш една стабилна връзка..........

[thefreak]

Като измислиш изход от ситуацията, моля те кажи ми го и на мене.

[mrssmith]

глупаво е, че ти е дала надежди при положение,че нещата с приятеля й вървят добре. мисля,че това момиче търси внимание (приятелката й те кара да ходиш с тях на кафе когато гаджето на момичето е там,не е съвсем случайно според мен). щом тя не дава изгледи,че иска да е с теб и да се раздели с него, значи колкото и обезкуражаващо да звучи, просто чакай да ти мине.

[zaraaa]

Ти сам си го каза, че не трябва и не искаш да се месиш в техните отношения, и така трябва да постъпиш де, ако го направиш ще е подло.....Колкото и гадно да звучи на този етап не можеш да направиш нищо, за да си с нея, ето обаче и моя съвет - пиши на приятелите си в skype, излизай с тях, забавлявай се, все пак си студент, дискотеки ала бала занимавай се с нещо, което да ти харесва, което да ти отвлича и същевременно да поглъща вниманието то, току виж си я позабравил пък било и малко Успех

[confused_starr]

Според мен всичко идва от нейната срамежливост. Аз преди време се влюбих в 1 момче и в началото, когато започнах да изпитвам такива чувства държах по същия начин, по който тя с теб. По 1 време той заедно с 1 негов приятел започнаха да се движат с мен и мойта приятелка, но аз бях все чаках той да направи нещо. И в 1 час, когато играхме на истината или риска и 1 негов фр ме пита кой от класа си харесвам, аз отговорих-никой. От този ден момчето, в което бях влюбена, спря да се движи с нас. Беше ми ужасно кофти, но продължих да се държа сякаш нищо не е станало, отбягвах го.
Според мен това момиче е много нерешително и не иска да изгуби приятели, за да не е сама. Това обаче не означава, че няма чувства към теб.
Излез с нея и говорете за това. Колкото и глупаво да ти се вижда да я търсиш след като си се скарал с всички в компанията и, рискувай, все пак си момче. Иначе само ще страдаш и ще се чудиш какво е можело да бъде! Не изпускай любовта!!!

[bibo]

глупаво е, че ти е дала надежди при положение,че нещата с приятеля й вървят добре. мисля,че това момиче търси внимание (приятелката й те кара да ходиш с тях на кафе когато гаджето на момичето е там,не е съвсем случайно според мен). щом тя не дава изгледи,че иска да е с теб и да се раздели с него, значи колкото и обезкуражаващо да звучи, просто чакай да ти мине.

Ммм..Аз т'ва правя от дълго време,ама не ми се получава именно защото я виждам всеки ден...знам,че ще ми мине след известно време,ама дотогава не знам..

[ImmortalForever]

Я да не се отказваш..4-5-6 месеца не са кой знае колко сериозно нещо...Стегни се..Колкото и гадно да звучи, спри да мислиш, как ще се чувстват другите и мисли малко за себе си..или искаш тази депресия, дето сега я описваш да се задълбочи..?Няма да се отказваш.Загубили сме битката, но не и войната!Бягай на фронта и й покажи че си по-добър от нейния цървул!

[SuperBadSuperFresh]

ох най-накрая нещо по различно за разглеждане тук !Ми както казаха по горе-4-5 месеца не са кой знае какво все пак.Не я отбягвай,все пак по някакъв начин ти е показала че не е безразлична.Не само момичетата имат номера-похитрувай :P
П.П.:Успех и с нея и като студент

[ProstoAz]

Съгласна съм с ImmortalForever. Когато искаш нещо, трябва да се бориш за него! Не се отказвай. Спри да я отбягваш и започни да прекарваш повече време с нея.

[Kostadin_682]

Братле ситуацията ти е много гадна

Съгласна съм с ImmortalForever. Когато искаш нещо, трябва да се бориш за него! Не се отказвай. Спри да я отбягваш и започни да прекарваш повече време с нея.

Според мен това е добро решение, има едно "но"
Ако прекалено хлътнеш по нея, а тя продължава да е с приятеля си... ще ти бъде 10 пъти по гадно... за това внимавай

[hooliganka89]

Ами щом казваш,че през почивните дни си ходи в нейния град,значи се е записала редовно,което е странно при положение,че има уж сериозна връзка в друг град,а след като е редовно е противоречиво.
Тоест искам да кажа,че и аз си имам приятел в моя си град и точно поради тази причина се записах задочно и се сприятелих с две колежки които са се записали задочно поради същата причина.
Мисля,че искам да ти кажа да поговориш с нея и да й кажеш за чуствата си,защото след като е имало такава близост между вас(преди да разбереш за гаджето й),може да има същите чуства към теб,но да чака да й го кажеш и след това да си остави приятеля и да продължи с теб.Все пак и това е вариянт.Но пък ако не е така и ти й кажеш всичко това,а тя те отреже ще си още по-сдухан от сега,ако има повече на къде.
Та най-адекватния съвет който мога да дам е да почакаш още.Баща ми дава този съвет много често,когато реша да предприема нещо.
Времето ще покаже какво да прави и как да постапиш.Желая ти успех.

[ProstoAz]

Така е.
Но аз примерно бих се измъчвала повече, ако седя безучастно, вместо да знам, че съм опитала всичко и съм загубила.

[slun4ice_90]

За момента не ти остава нищо друго освен да се примириш с тази ситуация..Да,наистина 4-5 месеца не са почти нищо,но не им се бъркай в нещата..Защото после ще стане една... Нормално,че ти е гадно след като тя си има приятел,но ти не можеш нищо да направиш...Опитай се да й бъдеш приятел...

[otchaqnata]

първо искам да кажа че ми е супер странно(в добрия смисъл) че момче пише за своята болка.вече рядко се срещат такива момчета.а относно чувствата ти - наистина не се затваряй това е наи-лошото което можеш да направиш.поговори с някой приятел приятелка дори може и майка ти , човек който те познава. не се оставяй да те смаже тъгата.изпитвала стм го и най-добрия лек е да си някъде където ще се разсейваш.започни работа(ако имаш време) тренирай нещо.прави неща който ще те радват пиши стихова ако трябва просто излей всичко навин не го дръж в себе си.надявам се поне с малко да сме ти помогнали.късмет и повярвай ми колкото и да ти е трудно сега - всичко ще се оправи

[Bambo]

Пич, ти точно на най-интересното си се отказал.
Като искаш нещо трябва да си го заслужиш.Ако само стоиш и гледаш така ше си умреш.Не е приятно да се развалят чужди връзки, но ако си сигурен че тя е жената за теб, значи се налага.

[ivsan4eto]

Съгласна съм с всички мнения по-горе и ще добавя, че НАЙ-ГЛУПАВОТО НЕЩО, КОЕТО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ Е ДА СЕ ИЗПОКАРАШ С ВСИЧКИТЕ СИ ПРИЯТЕЛИ (защото до колкото разбрах ги избягваш и рано или късно ще се стигне до караници и скандали). Айде успех от мен

[Mariq418]

изчетох темата и аз не знам как попаднах тук, виждам , че е старичко, но все пак би ми било много интересно как са се развили нещата след толкова време какво е станало с главните герои hhahah

[MsMiracle]

Тц, тъкмо ми стана кеф колко е хубава темата

[Mariq418]

Тц, тъкмо ми стана кеф колко е хубава темата

Аз ли ти я развалих с въпроса си .... че той не е към теб ...

[MsMiracle]

Аз ли ти я развалих с въпроса си .... че той не е към теб ...

Светът не се върти около теб. Имах предвид датата.

[Mariq418]

Светът не се върти около теб. Имах предвид датата.

Естествено, че не , наясно съм, просто не разбрах какво искаш да кажеш ...