М, сега ще ти задам няколко въпроса, които на пръв поглед изглеждат враждебни, но те уверявам, че подбудите ми се най-благородни. Просто не бъди мнителен и го приеми като протегната ръка.
Какво печелиш от това самобичуване?
Мислиш ли, че ролята на жертва е позиция, достойна за уважение? Имаш ли се наистина за жертва?
Очакваш ли някой да ти протегне ръка и да те реабилитира?
Мислиш ли, че постъпките ти са правилни, а другите хора просто не те разбират и те съдят несправедливо? Способен ли си да потърсиш грешките в себе си и чрез внимателен, обективен и прагматичен анализ, да достигнеш до тях и да си дадеш сметка как да ги поправиш?