Хората които живеят извън България

[NomNomNom]

И аз ще се включа, ама малко ни в клин, ни в ръкав, защото ни съм в Испания, ама не съм сигурна до колко съм в България.
Общо взето 50/50 от времето съм в една от двете държави, като след месец планирам да се изнасям в Испания окончателно.

Да започнем с това, че почти не се говори английски или какъвто и да е било език различен от испански или каталонски. В зависимост от провинцията, в която се намираш, може да се окаже, че ти знаеш испански, ама този испански, на който говорят хората, няма общо с нищо, което си чувал. Нещата се влошават от север - към юг. Барселона ( Каталония) - успех с научаването на нов език, който е нещо средно между испански, португалски и малко френски, при това си е официален там.
Казвам го, защото хората не искат да учат чужди езици, имат високи национално самочувствие и по-възрастните има шанс да гледат с по-лошо око на теб.

Иначе, всички хора са пичове, отворени са към другите хора, много общителни, дори в офиса ще те разцелуват за " приятно ми е да се запознаем", вместо да ти стиснат ръката. :Д
Зимата работят 8-9 часа, лятото 6-7, в повечето компании и офиси, където работата е в стандартно време 9-6. Това е заради жегите и някаква стара традиция.
Кварталните магазинчета затварят в 1 и отварят пак към 6, заради сиестата ( следобеден сън ) - пак традиция заради жегите, но пък вечер работят до 9-10.
Денонощни магазини - трудно, може би в Барселона и Мадрид има, но тук, където съм, не съм видяла.
Качеството на храната в хранителните магазини - 10 пъти по-високо от това в България, и при това е на същата цена. В магазина няма голяма разлика за цените, просто ако у нас е 2лв, тук е 1 евро.
Ако си жена - имаш по закон много права и си защитена от всякакъв тип дискриминация, мъж посегне ли ти - първо в районното да поседи, пък после чак го питат дали наистина ти е посегнал. Ако си чужденец - работа по-трудно ти дават, особено ако не знаеш езика перфектно, като цяло трябва да се целиш в големите международни компании, там няма значение какъв си.
А, ако си жена - очаквай да флиртуват мъжете с теб, мъжете са мъже, борбата за мацки е голяма, та и те са настойчиви.
Корупцията ги е пропила много, не толкова колкото тук, но пак е много страшно, но пък имат телевизия, по която всяка вечер един бивш лекар се подиграва на политиците, голям комик е. Стара дясна партия управлява, но има нова лява партия, която набира сила, а мен не ми харесва, защото го удрят на здрав феминизъм, защитата на правата на всеки тип гей и т.н., също подкрепиха Гърция, и нямат никакъв политически опит, но поне за момента не се чува да са толкова корумпирани.
Испанците не са много заинтересовани от политика и информационни технологии - както се сещаш, защото не знаят и английски, могат лесно да бъдат манипулирани от гледна точка на информация.
Мързи ги и чакат на държавата.
Заведенията са много скъпи, вечеря за двама, като си разделяте порциите ( 2 ястия и десерт) + бутилка вино - 40 евро. При положение, че съм свикнала на хепито в София, където за 40лв ядем 3ма човека - 3 пици, две салати, ризото, напитки :д.
Имам две любими заведения, където плащаш нещо от типа на 15-17 евро вход и ядеш каквото и колкото поискаш - суши, меса, всякакви японски глупости, много миди, калмари и т.н. , ама пак е скъпо.

Не познавам Българи и не общувам с Българи в чужбина, освен ако не са млади, защото:
Имат точно твоето мнение, че България е зле + имат супер ниското самочувствие, че са роби, че са втора ръка хора, нз, като цяло мразя българското самосъзнание, а именно - че сме най-добрите, но другите не ни разбират и ни тъпчат.
Младите хора по принцип са образовани и съвсем не са такива. Ама масово българите в испания идват да берат ягоди или да гледат стари хора, защото за такава работа тук поне ще им платят повече.
В противовес, ИТ специалистите сме мн ниско платени, взимаш колкото чистачка на някои места.
Вчера имах интервю за работа, и ме питаха колко ми е годишната заплата, после приятеля ми ми каза ( беше на скайп интервюто в хола :д ), че преди година това му е била неговата годишна заплата в продължение на 9г. , само дето на мен по-малко пари за данъци в бг ми взимат и повече остават за мен.
Ако си полицай, медик, авокат, пари има. Бизнес - малкия и среден бизнес са ощърбени от множество такси, лицензи, и е трудно да припечелиш повече, защото ти го прибират.
Лицензи за всичко се искат и са скъпи, вкл. за свободно практикуване на професии тип фотограф, кулинар. Тук в бг имаме едни, дето разнасят къпкейкове- в испания щи таковат майката за всичките разрешителни за кухнята.
Но, поне знаеш, че в китайския ресторант не ядеш кучета и лайна, има строг контрол.

За начална работа - 600 - 800 евро макс, и с повече късмет ще са ти чисти, не бруто.

Иначе, на мен ми харесва, държавата има невероятно красиви местенца, най-разнообразни и навсякъде. Близо са ти Южна Франция, Андора, Северна Португалия ( ако си в северна Испания). Билетите до Мароко и Египет са мн евтини.
Има високо скоростни влакове - 300км/ч, та прекосяваш страната за нула време.

Дълго стана, ама ако се сетя, ще пиша още.

Иначе, четох пинки и калпазанката, хайде разкажете повече, обичам да чета такива неща :д

[kalpazanka]

Иначе, четох пинки и калпазанката, хайде разкажете повече, обичам да чета такива неща :д

Общественият транспорт е мега уреден и точен, със супер удобни връзки. Не съм пътувала с влакове в Бг, но тук си наваксах за не знам колко живота напред. Има си регионални експреси, ICN и не знам още какви варианти, с които се придвижваш бързо и удобно. Пътищата са им поддържани, маниаци са на тема уширяване, подобряване, поддръжка. Лунни пеизажи няма. За разлика от нас си ценят труда и като тръгнат да разкопават, сменят и водопроводите, а не като нас- таз' година асфалт, догодина разкопки зарад' водопровод. Уширяват гари, магистрали, достояват детелини, платна... Чак на моменти ми изглеждат вманиачени. Не си дават особено много зор, обаче, нито в администрацията, нито в обслужването. Веднага давам пример- на 27ми юни превеждам едни такси за участие, обаче служителката е пропуснала да ваведе айбана на получателя. Уведомителното писмо за проблема ми пристигна 2 седмици по-късно, щото кореспонденцията се води по пощата /с писма, нали, да не си помислите по имейл/.

По въпроса за емоциите- трябва да работя върху това да си прехапвам езика Овреме, както и да не показвам емоции с мимики. Освен ботокс, друго спасение не виждам, честно казано.

За храната- дори киселото мляко от собствената марка на магазина си е истинско кисело мляко. Сладоледът не е просто есенция и замразена вода, нищо че е на промоция. Плодовете и зеленчуците ми идват леко скъпи, ама понякога има промоции, а понякога взимам и от щанда със стоки с редуцирана цена. Био царевица си купих онзи ден на цената на нормалната и още същия следобяд я бях оползотворила Ананаси си купувам пак редуцирани, картофи, гъби, банани, краставици, стига да мога да ги изтикам още същия ден или най-късно на следващия.
Цените са като в Бг, само че в тукашна валута.

В делнични дни в кафетата и магазините е паднала бомба- най-се радвам да пазарувам, когато след дежурство имам компенсация в делничен ден. Няма никакво почти присъствие в магазина, мога да си обикалям и разглеждам стоките на воля. В кафенетата са само пенсионери на бира и раздумка и пенсионерки на кафе, сладки и клюки.
Възрастните са наконтени в сравнение с нашите пенсионери- червилце, направени коси, облечени изтънчено, с разни ефирни шалчета като акцент. Нямат грамадни градини, по-скоро чоплят дворчето така за удоволствие. Запазени умствено, технически грамотни, боравят с таблети/компютри/смартфони без грешка.

Като цяло безкрайно уважителни- няма отрицателно отношение към лекарското съсловие, няма "мафия в бели престилки" и нападки от жълти вестници. Случвало се е да се изказват неласкаво за шефката /която е все пак от *техните*, а аз съм си чужденка/. Случвало се е да се гушкаме с пациентки, да им бърша сълзите, щото примерно идва бременна в малките седмици с кървене, а бременността силно желана, плаче с крокодилски сълзи дали бебчето не е паднало, говорим, успокоявам я, че искам да погледна все пак, а като показвам ембриончето със сърдечна дейност, тя почва да плаче още повече /въпреки че ми е обещала преди това, ако всичко е наред, да ми се усмихне широко/ и казва, че е от радост, и ме гушва, продължавайки да хлипа. Случвало се е местни да ми казват, че се радват, че точно мен са уцелили на дежурство/на телефона, щото вече ме познават и ще се чувстват спокойни с мен.
Случвало ми се е и да чувам, че лекарите чужденци били по-добре подготвени от тукашните колеги (малко пресилено ми се видя, ама карай).

За заплата, спестявания и харчове няма да отварям дума, щото се опасявам, че темата ще стане много снобарска.