Всичко идва от там, че когато толкова силно харесваш някой започваш да се плашиш от мисълта да не прецакаш нещата с него. Започваш да премисляш прекалено много всичко, което казваш и правиш спрямо него. И от твърде много мислене и филосостване на ум се разколебаваш в действията си и не предприемаш съответната рискована крачка в отношенията.

Пред непознат или слабопознат човек е много по-лесно. Там не ти пука първоначално дали ще получиш неговото одобрение или не, понеже този човек все още не е важен за теб. И така можеш спокойно да се изразиш първосигнално, както в думите си, така и в действията си. За това и голяма част от хората тръгват с някой, с който непосредствено преди това са се запознали, а не с някой, който познават от години.