Какво ще кажете за изневярата? Изневерявали ли сте, а на вас?

[jghgh]

Еми то това е интересното, че не винаги можеш да си над Ид-а, и това понякога се проявява дори в ежедневието, за грешки, за които обаче няма да се бичуваш. ("Психопатология на ежедневието")
Фройд е казал, че Азът не е господар дори в собствената си къща, въпреки че това е идеалът на повечето индивиди - да са осъзнати и над ниските си страсти на 100%. И всеки трябва да се стреми към това състояние.
Но това не значи, че като си над тях, те не съществуват - там са си, и трябва да си наясно, че са си там, че ги има, че може и да пробият. Не можеш да си съвършен, можеш да се опитваш да бъдеш и това е прекрасно.


Изневярата категорично не е нещо нужно, неизбежно, и др. епитети, които изброи, и все пак е възможна, ето че на някои се случва.
И е съпътствала човечеството от край време. Това е нещо, което го има, и трябва да сме достатъчно реални да го приемем, просто че е там, че се случва. Не означава да го харесваме.


Включих се, защото си обяснявам защо някой би искал да се "измъкне" от обвиненията, и предлагам и тази гледна точка. Просто като обяснение защо вие ще говорите на човека колко е зле той, а той пък няма да се съгласява.
Искам да се види и другата страна на нещата. Просто за спорта ако щеш.

Абсолютно нормална Азова реакция е да не си кажеш: "Аз съм баси гнусната шаврантия". Интересно е, най-разпалените съдници, вие това ли искате? Жертвите ви да си сложат сами главите на дръвника и да чакат секирата? Да ги обиждате и те да казват: "Да, да, такъв/-ава съм" и да питат за още? Ти как си обясняваш компенсаторните теми, напр. онази в Кофата, "Презокеанския круиз"? Приемаш ли това желание за преследване като нещо нормално?

Както потретвам, личи си компенсаторната свръх-реакция, и възвръщането на агресията, желанието да унижиш, да обезчовечиш всеки, дръзнал дори и с малко да сгреши, сякаш това не е човешка постъпка. Вече отива на садизъм, а не толкова желание да обясниш на някого, че греши (което е така - да, той греши.)


Има разлика да си против нещо и да си имаш аргументи, и да се изживяваш като рицар, изкоренител на злото, готов да лиши всеки грешник от главата му. Наистина не смятам всички реакциите в темата за нормални, поне в по-голямата си част.
И наблюдавам като явление, не само в тази тема, а изобщо по принцип, когато масовата реакция се обедини срещу нещо, което принципно е зло, или пък се обедини ЗА нещо, което е добро, колко лесно това се изражда в някаква форма на ... диктаторство, агресиране и като цяло опорочаване на иначе добра кауза.


И да, никой не говори за християнски устои, ама аз пък говоря. Защото исках да го споделя като впечатление.


пп. Признавам си, че до голяма степен просто си упражнявам уменията, No hard feelings, не подкрепям изневярата, не смятам че е нещо нормално, не се гордея, че някога съм го направила, говорим си.

[dreamwalker]

Фройд е казал...

Устата му не е издържала.