Не искам да подценявам състоянието ти, но мисля, че малко преиграваш. Това си е нормално за повечето тийнове де, много хора сме минали през такива депресивни периоди. Мислиш си, че живота ти е ад, не ти се живее, не виждаш смисъл и мислиш, че не ставаш за нищо. Ами докато го мислиш, е така. Трябва просто да се стегнеш и да повярваш в себе си. Упоритост, постоянство, открий нещо, или някого, което да те мотивира да се бориш и да успяваш.![]()
Повечето "тийнове" са тъпаци със силно развито стадно чувство. Не се страхувай да бъдеш индивидуална личност.
Освен това забелязвам, че страхът ти се дължи на това как те възприемат околните. Да те осведомя, че на околните не може да им пука по-малко за теб, така че живей за себе си, не за тях.
Приятелката ти ми се струва свестен човек, който е успял да отиде по-далеч от манталитета на стадото. За разлика от теб. На 15 си, имаш няколко години да се отървеш от този манталитет. Послушай съветите ми, ще бъдеш щастлива.
Ако имаш любим предмет, започни да го изучаваш усилено още отсега.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.