Към по-големите в раздела 20-25г. :D

[missdelight]

Здравейте, като по-малка писах тук. Сега съм на 20, студентка и имам нужда от помощ, защото знам, че във форума все още витаят и по-големи
С приятелят ми се запознахме в университета, той е 6 години по-голям от мен , но все още учи. Той ,като толкова голям си е поживял през последните години, за мен може да се каже ,че и аз съм си поживяла, само че по-рано - разликата не е проблем. След запознанството имахме една официална среща и след това аз сякаш.. неофициално хаха се пренесох у тях, без да искаме или да сме го говорили, просто се случи - не се разделяхме. Бяхме като женени :Д и така половин година.. с подробността,че апартаментът е на техните, те живеят в съседен град и си идват от време на време. Това означаваше, че аз не мога да си пренеса багаж, но се оправяхме някак, той предложи лятото да живеем заедно официално вече. Да ама имаше няколко седмици,където се карахме повечко.... Той явно се стресна и каза, че вече не иска да живеем заедно официално, но иска да продължавам да ходя да сме заедно. Изкарахме сесия, лятото.. Докато родителите му не се нанесоха в апартамента. Аз си намерих квартира уж за мен, но той каза ,че понеже ще е постоянно при мен, ще ми дава половината наем и т.н. И все пак не се беше нанесъл...
Мен започна да ме дрази тая нерешителност и сме се карали.. горещо и студено. Аз го виждам,че иска ама сякаш нещо го спира. Примирих се ,че няма да стане и си викам изнасям се от тази квартира, отидох на общежитие. Тогава той пак предложи след 2-3 месеца да си намерим място само за нас, даже говореше как ще го търсим с агенция , за да е яко, как ще си пренесе целият багаж- компютър дрехи всичко, какви чехли ще имаме за гостите.
Иииии отново... след първото скарване каза, че се вече си е променил мнението и аз съм само WTF ?!?!
Казвал е много пъти, че чака аз да се променя и да му докажа, че може да ми се разчита.
А това е странно при положение ,че наистина 1 година сме като женени БУКВАЛНО , никой не е изневерявал и няма намерение. Като сме разделени на половин час си пишем , говорим. С две думи не можем един без друг, и двамата се обичаме еднакво.
Дразни ме тази негова несигурност , защото все едно ме разиграва. Знам, че умира за мен, държи се с мен като принцеса. Нямаше да се караме, ако просто знаех ,че иска да направи тая сериозна крачка.
Какво да правя ? Как да се държа? Омръзна ми от това разиграване. Моля Ви- помощ

[golemiq_korab_minava]

Друго какво смятате да правите след като се нанесете? Той сам може ли плаща?

[NomNomNom]

Докато не му кажеш - или сме заедно, и живеем заедно, или се разделяме, няма да се случат нещата.
А може той да реши, че не иска да сте заедно.
И в двата случая ще спечелиш, защото защо ти е да си с човек, който не е много сигурен какво точно иска да прави. Представи си - забременяваш - пак ли така ще се чуди - да имаме ли дете, да абортираш ли.

[dreamwalker]

като толкова голям

Ахахахахаха.

[jghgh]

и аз ако се карам с някого постоянно, ще се чудя има ли смисъл да живеем заедно, ако ще са грозни нещата.
бъдете уравновесени и големи хора, разговаряйте, не се карайте.
поемете отговорност - и двамата. вземете някакво решение.


а малко не разбирам защо изобщо трябва да се бърза за такива крачки. каква е твоята мотивация да искаш да живеете заедно? а неговата?

[missdelight]

Може да плаща. И да.. в сравнение с мен 20- 26, 6 години разлика не е толкова малко.
Не искам да му давам ултиматуми - защото ултиматум на човек,който обичаш значи всичко е приключило.

[missdelight]

Не бързам за такава крачка.. Просто така се получи и така ни е хубаво. Винаги сме били неразделни. Него го бърка официалното, защото го е страх.

[NomNomNom]

Каквато и да е мотивацията й ( явно досега са живеели заедно неофициално ) , факт е, че той няма такава и надали е причината, че само се карат-
"Това означаваше, че аз не мога да си пренеса багаж, но се оправяхме някак, той предложи лятото да живеем заедно официално вече. Да ама имаше няколко седмици,където се карахме повечко.... Той явно се стресна и каза, че вече не иска да живеем заедно официално, но иска да продължавам да ходя да сме заедно. Изкарахме сесия, лятото.. Докато родителите му не се нанесоха в апартамента. Аз си намерих квартира уж за мен, но той каза ,че понеже ще е постоянно при мен, ще ми дава половината наем и т.н. И все пак не се беше нанесъл...
Мен започна да ме дрази тая нерешителност и сме се карали.. горещо и студено. Аз го виждам,че иска ама сякаш нещо го спира. Примирих се ,че няма да стане и си викам изнасям се от тази квартира, отидох на общежитие. Тогава той пак предложи след 2-3 месеца да си намерим място само за нас, даже говореше как ще го търсим с агенция , за да е яко, как ще си пренесе целият багаж- компютър дрехи всичко, какви чехли ще имаме за гостите.
Иииии отново... след първото скарване каза, че се вече си е променил мнението и аз съм само WTF ?!?!"

на мен ми звучи като той да си търси оправдание и причината да е другаде. А и малко я е прецакал, хем тя излиза на квартира, хем той ще идва, пък не идва, тя отива на общежитие, после хайде пак квартира- ама хайде не ..

Хубаво е да търси човек вината в себе си, и да чака другарчето и заедно да решат проблема, ама когато някой така започне да те прецаква, почваш да се чудиш как да разчиташ на него. Особено, ако си ти жената.

[missdelight]

Не си разбрала.. Като бях на квартира, той беше при мен, даваше и половината пари. Махнах се от там, защото беше малка. Заедно решихме,че ще си намерим нова. Само дето поради други причини това може да стане след два месеца. Аз за тогава говоря- кога най-сетне ще каже нещо и ще го направи.

[jghgh]

Него го бърка официалното, защото го е страх.

хмм на мен това изречение не ми харесва :/



не мисля, че имаш нужда от путка в живота си.
като го е страх, да приключвате и това е.

животът принадлежи на смелите - пускате ли се в тая връзка или не се.
и такова котенце, дето го е страх да си изцапа ръчичките, айде беги



да, съгласявам се с НомНом при така изказаните положения

[jghgh]

но отстрани е лесно да се дават съвети и присъди, де.
и изключително отговорно, защото от това може да зависи една връзка.



ако искаш не го наричай ултиматум, но той трябва да вземе решение и мъжки да си спази думата. иска ли да живеете заедно СЕГА, или НЕ ИСКА.
щом толкова ви е добре заедно, това че не живеете заедно, едва ли чак толкова ще се отрази, важно е просто отношенията и комуникацията ви да са прозрачни.
ще го правите ли това, или няма да го правите.
как ще процедирате, какъв ще е стила на тая връзка?
а не постоянно увъртания и ту така, ту иначе. ужасно е това.

[missdelight]

Знам,че е ужасно, това е и ЕДИНСТВЕНАТА ни причина за караниците. Да, стъжнявам му живота, щото искам да реши, а не да се разигравам... смених толкова квартири, общежития.
Казвала съм му бъзльо.. Казвала съм му - кажи една мъжка дума и това ще стане. Даже съм му обяснявала, че във моето семейство баща ми е бил по същия начин - страхливец и нашите са разведени.
Той ми казва, че съм вманиачена по това. Но в същото време той е тоя който иска да сме постоянно заедно,който пише през половин час, който само веднъж да изляза без него и веднага го е страх, че съм му изневерила.

Получава се омагьосан кръг. Той иска да му покажа ,че едва ли не вече няма да му мрънкам, да се караме затова, че ще съм по-зряла. И тогава вече да го направим. Многократно е казвал,че това е проблема.
Да, ама аз се дразня от разиграването, как да се успокоя и да му покажа,че съм спокойна ? Май трябва да се правя на такава. Ще избягвам каквито и да били мрънкания и караници, няма да повдигам темата в следващите два три месеца. Ако и тогава не е решил да заминава където иска

[golemiq_korab_minava]

оф, той ако ти няма доверия за ква връзка става въпрос? А ти гледай да си по-самостоятелна.

[ДОТА]

Той иска да му покажа ,че едва ли не вече няма да му мрънкам, да се караме затова, че ще съм по-зряла. И тогава вече да го направим. Многократно е казвал,че това е проблема.

По-лесно ще му е да научи куче да говори, отколкото да доживее жена да спре с мрънкането

[NomNomNom]

Знам,че е ужасно, това е и ЕДИНСТВЕНАТА ни причина за караниците. Да, стъжнявам му живота, щото искам да реши, а не да се разигравам... смених толкова квартири, общежития.
Казвала съм му бъзльо.. Казвала съм му - кажи една мъжка дума и това ще стане. Даже съм му обяснявала, че във моето семейство баща ми е бил по същия начин - страхливец и нашите са разведени.
Той ми казва, че съм вманиачена по това. Но в същото време той е тоя който иска да сме постоянно заедно,който пише през половин час, който само веднъж да изляза без него и веднага го е страх, че съм му изневерила.

Получава се омагьосан кръг. Той иска да му покажа ,че едва ли не вече няма да му мрънкам, да се караме затова, че ще съм по-зряла. И тогава вече да го направим. Многократно е казвал,че това е проблема.
Да, ама аз се дразня от разиграването, как да се успокоя и да му покажа,че съм спокойна ? Май трябва да се правя на такава. Ще избягвам каквито и да били мрънкания и караници, няма да повдигам темата в следващите два три месеца. Ако и тогава не е решил да заминава където иска

Няма да помогне, ще си намери друга причина. А истинската явно се премълчава, а може и от него самия да е скрита.
Войната ти е изгубена, докато не се дистанцираш от него и не започнеш да си градиш живота сама, не около неговите капризи.

[Omega]

защо имам чувство, че съм го чел това преди.

[Violenza]

Знам,че е ужасно, това е и ЕДИНСТВЕНАТА ни причина за караниците


Той иска да му покажа ,че едва ли не вече няма да му мрънкам, да се караме затова, че ще съм по-зряла. И тогава вече да го направим.

Не му е това единствената причина, дори не мисля, че е някоя от причините.
Според мен момъкът, въпреки че не е на малко години, не се е наживял и се е уплашил от истинското съжителство. Досега е знаел, че всичко е временно и така му е било удобно. Сега обаче когато сте на път да започнете реално да градите живота си заедно, той дава заден. На всичкото отгоре ти поставя условия. Тук трябва да ти светне лампичката.
Когато искаш да си с някого, никое условие няма да те спре. А щом сам ги поставя, изводът е ясен, мотае те.

Обаче ти си само на 20. Ако беше попреминала 25те примерно, бих те посъветвала да го разкараш. На твоите години обаче имаш достатъчно време да се помотаеш, преди да заживееш с някого. Ясно е, че си си го навила на пръста това съжителство, което е напълно нормално, при положение, че връзката ви вече е преминала в някакъв вид следващ етап, но се замисли дали ти е толкова важно и наложително.
Млада си още, гледай си ученето, живей си живота, битовизмите с този или с друг няма да ти избягат.

[dreamwalker]

Какво значи да си се наживял?

Този форум достига нови висоти всеки ден.

[Violenza]

Елементарно.
За някои значи да си бройкал, за други да си се изучил, за трети да си си подредил първо сам живота, преди да решиш да го споделиш с някого.

[missdelight]

Благодаря на всички за мненията! Най-вече на Violenza! Вече знам,че не съм луда да се ядосвам Мислех,че на мен нещо ми има.
Действително ми трябва повече самостоятелност и да не завися от него изобщо.
Последните дни ми минават много идеи да си търся други, да го оставя.. Ама не е толкова лесно, защото го обичам.
Ще дам още месец-два макс три шанс да се оправи, няма да мрънкам, няма да ми пука, ще излизам с нови хора и да го видим тогава Ако е същата ***** , с извинение, пътя го знае. Колкото и да обичаш някого, просто за здрава връзка има и други неща

[golemiq_korab_minava]

На всичкото отгоре ти поставя условия. Тук трябва да ти светне лампичката.
Когато искаш да си с някого, никое условие няма да те спре. А щом сам ги поставя, изводът е ясен, мотае те.

.

Не е вярно това. Не се ли замисляте, че не може всичко да опира до чувства и любов, ами се искат и други разумни доводи? Много хора, когато обичат някого, са готови да жертват своите желания, което след определена граница не е правилен подход. Компромисът не означава, че трябва да се отмяташ от всички свои цели и поставени правила.

[Wednesday666]

Не е вярно това. Не се ли замисляте, че не може всичко да опира до чувства и любов, ами се искат и други разумни доводи? Много хора, когато обичат някого, са готови да жертват своите желания, което след определена граница не е правилен подход. Компромисът не означава, че трябва да се отмяташ от всички свои цели и поставени правила.

Не значи, обаче защо като не си готов да направиш нещо, защо прахосваш толкова време убеждавайки другия, и Себе си, че си готов и искаш?

Към авторката - когато бях на 20 и аз исках абсолютно същото, имах абсолютно същата разлика с тогавашния ми приятел и си бях навила около пръста точно същото, с тази разлика, че мен не ме баламосваха, а ми казваха истината в очите.
Според мен точно това не прави приятеля ти - обяснява ти некви неща, тези, които ти искаш да чуеш и същевременно е оставил всичко на самоход, а ти си прави плановете. Изобщо не смятам, че толкова иска да излизате на квартира, защото с родителите е по-удобно, не мисля че иска да жертва това в името на отношенията ви, което е супер тъпо.
Смятам, че ако искаш някво развитие не е лошо да говориш с него или наистина да се дистанцираш, и то доста, и да развиваш своето бъдеще и своя свят.

[Violenza]

Не е вярно това. Не се ли замисляте, че не може всичко да опира до чувства и любов, ами се искат и други разумни доводи? Много хора, когато обичат някого, са готови да жертват своите желания, което след определена граница не е правилен подход. Компромисът не означава, че трябва да се отмяташ от всички свои цели и поставени правила.

Тия тиради какво общо имат с проблема на авторката? Че то ако е компромис, камо ли саможертва, да съжителстваш с половинката си, какво въобще правиш с този човек?
Въпросният е на достатъчно години и има доходи, в случая става дума само за оправдания.

[golemiq_korab_minava]

Тия тиради какво общо имат с проблема на авторката? Че то ако е компромис, камо ли саможертва, да съжителстваш с половинката си, какво въобще правиш с този човек?
Въпросният е на достатъчно години и има доходи, в случая става дума само за оправдания.

е да

[tireheb]

ебати съветите
правиш така или късаме
правиш онака или край
СПОРОВЕ щели да повдигат

чекай малко