- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Убих котка май?
Това е по класическия пример на Павлов за условен рефлекс - всеки път когато даваш на куче храна издаваш звук - с течение на времето дори само звука, предизвиква отделяне на слюнка в устата на кучето. Това е прост еволюционен механизъм, няма нищо общо с разбирането с използване на език, понятия, логика и т.н.
Ще се дърпа и първия път, ако знае какво го чака - в смисъл че може да си представи ситуацията и по логичен път да достигне до правилен курс на действие, без да е необходим стимул-реакция за да го "разбере" на примитивно ниво. Иначе по твоята логика, всеки трябва да е бъркал в контакта и го е блъскала кола и да е скачал от третия етаж за да разбере че не е правилно да го прави.
Аргументи искам, не гаранции.
нещата които казваш са само теория и не можеш да ги докажеш относно примера с контакта обясни на кучето какво го чака ако можеш
ако не ми вярваш учи ветеринарна медицина и работи с животни за да видиш че грешиш
там ще намериш аргументи
ако толкова искаш да научиш нещо давай
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Ами точно, че не можеш да му обясниш. Нали това беше аргумента ми. Не можеш да му обясниш защото то не може да разбира, така както разбира човека - по силата на разума, а не само чрез опита и механизмите, които еволюцията е обособила в него за да интерпретира и да интегрира специфично интерпретиране на сетивните данни с цел адекватна реакция и адаптация. Но всичко това се осъществява чрез принцип, който не е много по различен, или поне не е качествено различен, от този на един тумор, който добива резистентност към определени видове медикаменти. Разликата е че много по лесно можеш да симпатизираш на ракцията на едно куче, отколкото на реакцията на един тумор - защото кучето е сложно, социално животно и реакцията му е доста по-близка на вид до твоята, в еволюционен и буквален смисъл. Но тая емпатия е неоправдана и нерационална, защото когато видиш болка, ти привнасяш целия си психичен багаж от понятието за страдание (понеже разликата между болка и страдание в човека е много тънка и субективна) и го проектираш върху животинската болка., като казваш че страда. А то дефакто не страда, ти страдаш, защото виждаш и познаваш болката и я свързваш с психичния и еквивалент. Не казвам че това е грешно или нещо такова, просто е парадокс.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 11-11-2015 на 13:31